Неблагодарността е неприятен недостатък. Спомням си когато Корнелия Нинова издигна Йончева за евродепутат, въпреки протестите на някои от социалистите. Заложи на нея. Стоя до нея на пресконференцията, когато Йончева уж трябваше да извади страшна корупционна схема, а се получи едно нищо. Защитаваше я, когато я критикуваха, че не взема политическо отношение.
След като я избраха, Йончева изведнъж изчезна, вместо да помогне на БСП. Когато имаше нужда точно от човек като нея да вдъхне кураж на хората и да подкрепи лидера, който я е пратил на високоплатената и престижна длъжност в Брюксел. Тогава не ми повярваха, когато я критикувах. Но това бяха далечните тътени на предателството.
Йончева остана лоялна единствено към Станишев, с когото явно е стоплила отношенията, дори само по политически интереси. А Станишев за БСП е същото като Бостънският удушвач за разносната търговия по домовете.
Днес Йончева поиска оставката на същата тази жена, която й осигури безметежен и добре платен живот в Брюксел и която заложи името си, за да я подкрепи за гражданската квота. Да, има право на мнение. Но първо, ако има малко почтеност, ако обича, да напусне поста, на който е избрана благодарение на Нинова и БСП. Някак си ще изглежда по-морално. Да не плюеш в кладенеца, от който си пил вода и на трапезата, на която бял хляб са ти дали.
Иначе позицията е хубаво нещо. Но не и когато лаеш този, който те е нахранил и ти е направил добро. Всъщност отношенията в БСП са си тяхна работа. Но предателството е доста символично и за мен - откровено грозно. Един пример, който не трябва да се повтаря!
Елена Гунчева
