Южна Африка е модел за бъдещето на Америка, тъй като белите са изправени пред превръщането им в малцинство. Американската левица също се интересува от политиката на Южна Африка, особено от борбата срещу апартейда, тъй като американците са склонни да третират другите нации като пълномощници за своите вътрешни политически проблеми. Независимо от това, има доста паралели с Южна Африка
След дълго мълчание за проблемите на ЮАР след падането на апартейда, основните западни публикации наскоро съобщиха за разпадането на Южна Африка. Например Bloomberg News обяви, че ЮАР бе на ръба на хаоса миналата година, а BBC цитира политик от ANC, който каза, че тя може да се превърне в провалена държава .
Южна Африка е една от многото нации, изложени на риск от колапс , тъй като глобалният юг е изправен пред криза, причинена от дългове и сривове във веригите за доставки, а тя е една от 17-те нации, изложени на риск от нестабилност на държавата през 2024 г. Американските десничари хиперболично използват термина бял геноцид, за да опишат ЮАР като ситуацията в Америка. Въпреки това, основната организация за правата на човека, Genocide Watch, поставя Южна Африка в 6-ти етап на геноцида . Това се дължи на атаки срещу бели фермери, но също и на ксенофобски атаки срещу африкански имигранти, като извършителите са южноафриканската полиция и левите черни националисти,
Въпреки това систематичен геноцид, такъв като геноцида в Руанда е малко вероятен в ЮАР. Това е така, защото за разлика от Руанда с явно мнозинство хуту, чернокожото население на Южна Африка е разделено на много етнически групи, които нямат взаимно доверие и не се грижат много едни за други. Географията и населението на ЮАР са толкова разпръснати, като белите се концентрират в района на Кейптаун. Доминиращото цветнокожо население на Кейп от смесена раса вероятно ще се съюзи с белите, ако има етнически сектантски конфликт. Въпреки това, белите в урбанизираните части на Гаутенг (Йоханесбург и Претория), както и Дърбан биха били уязвими при сценарий на колапс.
Южна Африка всъщност не е имала пълномащабен етнически конфликт и дори бунтовете в Дърбан през 2021 г. доказаха, че революционните сили просто нямат компетентността да извършат геноцид. За да се случи систематичен геноцид, основните черни етнически групи в Южна Африка ще трябва да се обединят под едно анти-бяло знаме и да бъдат добре организирани, което не е невъзможно, но не е вероятен сценарий. Това, което е вероятно, е увеличаване на расово мотивираните насилствени престъпления, бунтове и грабежи и анархо-тирания, като държавата отказва да преследва насилието срещу белите. По принцип в Южна Африка има непрекъснати граждански вълнения с нисък интензитет и много висока престъпност, но никога не се случват големи събития като граждански войни, или революции.
Основните проблеми на Южна Африка включват водна криза , епидемия от холера, срутващи се пристанища и енергийна криза, която в частност нанася огромни вреди на икономиката. Икономическият растеж на Южна Африка е в застой, тя не е спаднала в своя индекс на корупция и е оценена от Световната банка като страната с най-високо неравенство в богатството. Южна Африка също така има едно от най-високите нива на безработица в света - 32,1%, и удивителните 59,4% процент за младежта.
ЮАР преживява колапс на бавен каданс и колапсът отне много повече време, отколкото мнозина очакваха. Тя е 80% чернокожа страна, която е много привлечена по незападните стандарти на БРИКС, така че отдавна би трябвало да се е сринала по всички показатели, според западни десничари, но някак си не е така. Ако Южна Африка не се срине, това показва колко дълго може да се поддържа система с управляван спад в САЩ. Южна Африка служи като мрачно напомняне за това колко нефункционална и скапана може да бъде една пропадаща държава, докато все още съществува и упражнява власт над населението.
Там има райони, където живеят заможни бели, които всъщност са от „Първия свят” в малък мащаб. Висшата средна класа и богатите там имат високо качество на живот, въпреки опасностите и потенциала да станат мишени за репресии от режима. Тези райони обаче се поддържат от солидна частна охрана и много слуги.
Докато ЮАР като цяло е опасна, тя не е стигнала до критична маса, при която повечето от богатите ще почувстват остра нужда да се измъкнат. След като загуби около 11 000 милионери през последното десетилетие, тя наскоро се превърна в магнит за цифрови номади от Европа и САЩ . Тъй като недвижимите имоти са толкова евтини, докато местния ранд е слаб, много от богатите се колебаят дали да намалят размера на масивния си имот до нещо много по-скромно, да речем в Лондон, Сидни, Ванкувър или Калифорния.
Дисидентската десница предполага, че след като демографията достигне предела си, Южна Африка има прилично количество богати бели, които са либерални по расови въпроси, които сигнализират за добродетел, докато хвърлят обикновените бели под автобуса. Белият елит на Южна Африка сключи сделка с новия черен режим, за да запази богатството си, въпреки че това споразумение е неустойчиво.
Дисидентската десница предполага, че една не-бяла Америка ще се срине, като е правдоподобно нещата да се влошат много за белите от средната класа, докато имперското ядро на Америка се поддържа. Дори Калифорния не се е сринала, след като е обезкървила бялата си средна класа, и се справя с наета латиноамериканска работническа класа и все по-азиатска мениджърска класа.
В бъдеще се предвиждат райони на Америка, които ще са като Бразилия, или Южна Африка, хиперконкурентни фирмени градове, доминирани от азиатски и индийски имигрантски мениджърски елити, бяла средна класа, която продължава да бъде изтласквани както от върха, така и от дъното, фермерски бели консерватори, които стават все по-племенни и напълно изолирани от главните институции. А на върха - бяла висша класа, пазеща не-белите, стремящи се да изолират определени зони за себе си.
САЩ са обаче далеч от колапс и прогнозите са, че чужденците ще продължат да купуват американски акции, съкровищни облигации и недвижими имоти като защита срещу нестабилността. По принцип Америка ще спечели от хаоса и гибелта на други нации. Дори хиперболата за гражданската война се чувства по-скоро като политически театър, отколкото като сериозна заплаха за властта на елита, а средните американци са твърде пасивни, за да се бунтуват.
Колапсът на ЮАР вероятно ще се прояви като постепенно разпадане на държавните служби и на тяхно място ще се появи по-децентрализиран ред от племена и анклави. За разлика от Америка, ЮАР няма силна административна държава и сегментите от африканери са добре организирани за ситуация след колапса. По ирония на съдбата това е обнадеждаващо за тези, желащи самоопределение. Гражданското националистическо движение за независимост на Кейптаун в Южна Африка, или дори независима „африканерска нация”, като движението „Орания”, има шанс да се случи, докато шансовете за Калифорния и Тексас да станат независими нации, са нулеви.
