Приятел ми каза, че срамното писание на В. Велева, известна и като Мадам В., е свалено от сайта "Епицентър", на който тази скандална дама е главен редактор. Пасквилът предизвика много присмех, подигравки и гневни възплицания по адрес на авторката и злополучния й текст. Първоначално и малко първосигнално приветствах факта, че текстът е изтрит, защото тоя текст е срам за останките от занаята журналистика. Дали материалът е изчезнал по нечие височайшо разпореждане (познайте кой може да е автор на това разпореждане), или авторката се е усетила колко е прекалила с мокрите си възторзи, няма особено значение. Сега съжалявам, че текстът е напуснал виртуала. Не трябваше да го махат. Да бяха го оставили в саитове и страници, та да не се забравя от публиката. Мокрите възторзи на Мадам В. са полезни със своята вредност, защото са предупреждение за опасностите и конфликтите, които могат да предизвикат безумията на медиите в обществените среди и сред мислещите хора и имат превантивна роля и значение.
Разбира се, аз не разчитам на реакции от творческите съюзи и СБЖ, които по традиция в подобни ситуации гузно мълчат и се правят, че не са чули и не са видели поредния позор, произведен от журналистическия еснаф. Казвам еснаф, защото колегия и гилдия няма. Май не съм много точен в определението, тъй като някогашните еснафи са имали професионални и етични кодекси, които строго са съблюдавали.Любомир Кольовски
