ЗАКОНЪТ НА ОМММММ…

„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“

Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.

Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша…

Ето, пристига младо семейство. Търсят училище за бъдещия си първолак. Останали в България. Мечтаят тук да възпитат децата си. Православни… Искат да намерят родно школо, в което да няма йога, да няма паневритмия, да няма кукери, да няма хелоуин… Привидно нормална претенция…

Търсили, търсили – измъчили се. Питат ме: „Ама, има ли изобщо такова училище?“ А аз, обезсърчен, отговарям като Петър Моканина: „Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“ Не защото съм го виждал, ами просто така, от съжаление… Да не отчайвам хората…

Идва учителка… Плаче… Нахокана, уплашена, предупредена… Закачила икона на светите Кирил и Методий в класната стая. Православна пропаганда. Не можело то така… И като я насмела някаква издигнала се физкултурничка… Не е за разправяне. Хлипа и ме пита: „Има ли място под слънцето за мене? Училищна стая за мен и за светите братя? Място, където да преподаваме?“ А аз отговарям: „Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“ Не защото съм виждал такава стая, ами просто така, от съжаление…

Имам и още такива истории, но съм сигурен, че и тези стигат.

На всеки 15 септември в българските училища зазвучава:

„Бъдете преблагословени,

о, вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!“

Речи, песнички, стихчета. И после всичко си продължава по закона на Ом. Нали знаете за закона на Оммммм…?

И не ми разправяйте: „В тоя и тоя град, в тая и тая детска градина няма йога и паневритмия. И ще вземат учителката на работа“. Аз говоря за българското училище. За българската душа. За равнодушния и уверен начин, по който българинът се изплю в душата на дядо си… И на детето си!

Сега пак се повдига въпросът за въвеждане на Вероучение в училищата. И като започна един медиен поплак. Ама защо да е задължително? Да не вземе пък някой да се обиди? А помните ли Макаренко? А шведите не са ли щастливи и без Бог?… И какво ли още не. А през това време нахлузват на хлапетата демонски кукерски маски, карат ги да се кикерчат с гимнастиките на Дънов или на някой гуру и никой не ги пита дали случайно не се стресират. Щото тия неща са cool. Само Църквата не е. Щото те кара да се покаеш, да се смириш. А смирението, както е известно на всички, го е измислил Путин, за да държи масите в подчинение (а и столовете също). 

Ние, които останахме (въпреки всичко) в тази страна, изгубихме хиляди малки битки. Те се промушиха нелегално в цепнатините на нашата “невинност”. Дигата се скъса и вече се давим. Ще попитате: „Има ли начин този процес да бъде спрян?“ Отговарям: „Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“

Помните ли края? „И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:

– Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

И пак се загледа подир каруцата.“

В нашия случай – подир обърнатата каруца.

Ако някой погледне към Небето… Ако усети мъката на случващото се… Ако завика към Бога… Ако се покае… Ако не е само един… Тогава… Може би…

Но, нееее! Не! Едва ли! Старомодни глупости! Няма да стане. Дори да има „политическа воля“ за промяна – и нея ще съсипем. 

Всъщност, всичко е наред. То и сред богослови да попаднеш, пак могат да ти се подиграят, че си православен. Ти, закостенял зилот, остави децата “да почувстват желание отвътре” и чак тогава им предлагай Вероучение. А докато са в поза лотос, припомни на родителите им колко е хубаво да си отворен за света… 

Вероучение? Хайде, де… Продължаваме по жицата. По кабела. По WiFi-то. Пък… Където ни отведе…

https://outsideri.org/archives/7381