Сърфирайки из мрежата попаднах на странна гравюра, силно наподобяваща местния наш обичай за тричане на кучета. Уикипедията лаконично ни съобщава: „Тричане на кучетата (бесене на кучетата, кундене) е „обичай“ с неизвестен произход, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан поради това и „Песи понеделник“) – понеделникът от т. нар. „Тодорова неделя“. Според народното вярване, този обичай цели да предпази домашните кучета от болестта бяс.” Търсейки еквивалента за подлагане на жените на същата процедура се оказа, че тя е била именно за „профилактика от” подобни бесове...
Натякването е може би основния термин, използван от мъжете, за да описват жените. Дори си имаме и поговорка . „Жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи...” Болшинството от жените отричат че натякват. По тяхно мнение, те просто напомнят на мъжете с които живеят, да свършат необходимите неща – пазаруване, поправяне на вещи, вземане на лекарството си, или да приберат разхвърленото от самите тях. Как биха се справили мъжете, ако жените не ги увещават да не прекаляват с нездравословни храни, да спортуват, да си правят редовни медицински изследвания? В определени случаи мъжете даже им дължат живота си за подобно натякване и че на благоверните им е грижа за тях. Една жена би гълчала мъжа си за метната на леглото мокра кърпа, разхвърляни дрехи и чорапи, и че пак е забравил да изхвърли боклука. Тя знае че го дразни, но вярва че повтаряйки безкрайно едно и също всеки ден ще накара мъжа си да се вслуша в думите и. Знае, че оплакванията и са основателни и знаейки че е досадна, но смята че е права и може да продължава безкрай.
Когато тя продължава, мъжкия мозък чува само едно – НАТЯКВАНЕТО! За него то е като капеща чешма, прословутата китайска инквизиция. То износва търпението му и се трупа дълбоко вътрешно негодуване. Накои жени са превърнали натякването в истинско изкуство. Натякващата жена винаки се надява че ще принуди жертвата си към желано от нея действие след като го е принудила да се чувства виновен.
Да, ама не! Понякога такива сметки водят да трагедии. Само в САЩ има над 3 000 случая годишно, в които мъже убиват жените си, като твърдят, че са подтиквани от вече нетърпимо за тях постоянно натякване за какво ли не.
И тук да вметна нещо лично. През есента на 1981 г. след като се върнах от преквалификация и бях назначен за началник на криминална служба в провинциално управление на МВР, първия ми случай бе именно такъв. Един почти 80 годишен старец беше изкрейзил от постоянни натяквания на бабичката му и пригласящата и съседка и беше ги съсякъл с брадва и двете. Случая беще елементарен за разследване и доказване на причините за деянието му. До присъда не се стигна, защото успя да се обеси в ареста.
В човешката история жените винаги са били упреквани в натякване. До началото на ХІХ век европейското и американското законодателство е позволявало съпругът да се оплаква в съда за натякване и гълчене от съпругата си. При доказване правдивостта и сериозността на деянието, жена му била осъждана на „потапящ се стол”. Той е бил широка прилаган за наказание на вещици, проститутки и натякващи жени. Провинилата се е била привързвана на седалка и с макара провесвана над водоем – река, или езеро. От сериозността на провинението се е определял и броя на потапянията. Ако се прецени, че „потапящия стол” не е достатъчно наказание, имало и по-лошо. Осъдените са били развеждани из целия град с желязна пръчка в устата, която да държи езика и притиснат в устата, за да не може да говори и за назидание на останалите. Последната жена осъдена на потапящ стол и развеждана като екзотична маймуна е била някоя Джени Пайпс от Лионминстър Англия през 1809 г.
И отново, горенаписаното идва да ни покаже, че тези които се опитват да ни учат на цивилизованост и демокрация, имат в миналото си много повече деяния, от които би следвало да се срамуват. И лицемерието по отношение тричането на кучета за здраве е далеч по-невинно от въпросната „СПА процедура” спрямо устатите женички...
Светослав Атаджанов
