ЗАЩО ИЗЛИЗАМ ОТ КЪЩИ

Излизам от къщи само за да си купя вода, хляб и салам,

и бисквити, и яйца, и кафе, което не пия.

Излизам само за да видя дали си идваш оттам,

откъдето си идваме ние.

Купувам си още шарена сол, консерви с риба и шоколад,

и лимони, и фиде, и солети,

купувам си всичките карамелени бонбони на този свят

и си купувам облаците в небето.

Купувам си захар, оцет и лютивия вкус на скръбта,

и вино, и ракия, и спиртния цвят в очите на магазинера

и си купувам мрака и вечерта,

и се ровя във всичко това, и не мога да те намеря.

Не че знам какво точно си ти, но все пак, но все пак

ми е хубаво да хвърлям пари и да харча, да харча,

а магазинерът се радва и ме кани да дойда пак,

и е толкова любезен, че направо нагарча.

Не че знам къде точно си ти, но сега си ела –

откъдето си идваме ние, си ела – и това е.

Купих всичко и още хиляда ненужни неща,

но не съм купил края – още не съм купил края.

Николай Милчев