Излизам от къщи само за да си купя вода, хляб и салам,
и бисквити, и яйца, и кафе, което не пия.
Излизам само за да видя дали си идваш оттам,
откъдето си идваме ние.
Купувам си още шарена сол, консерви с риба и шоколад,
и лимони, и фиде, и солети,
купувам си всичките карамелени бонбони на този свят
и си купувам облаците в небето.
Купувам си захар, оцет и лютивия вкус на скръбта,
и вино, и ракия, и спиртния цвят в очите на магазинера
и си купувам мрака и вечерта,
и се ровя във всичко това, и не мога да те намеря.
Не че знам какво точно си ти, но все пак, но все пак
ми е хубаво да хвърлям пари и да харча, да харча,
а магазинерът се радва и ме кани да дойда пак,
и е толкова любезен, че направо нагарча.
Не че знам къде точно си ти, но сега си ела –
откъдето си идваме ние, си ела – и това е.
Купих всичко и още хиляда ненужни неща,
но не съм купил края – още не съм купил края.
Благодаря!
преди 1 година
Чудесно стихотворение!
Коментирай