Писмото е пълно с правописни и граматически грешки (“й” вместо “ѝ”, “не сте давал” вместо “не сте давали” и др.), с алогизми, глупости, лош стил, претенциозност и фалш.
Дамата много иска да изглежда умна и остроумна, и се охотно се отдава на словоблудство, но не ѝ се удава да поправи някак впечатлението, че попада в групата на дамите, които нейният изключителен патрон Баце находчиво и точно, както винаги, нарече “мисирки”. В писмото има хем упрек в стила на арията от Тоска "Sola, perduta, abbandonata" - Самотна, изгубена и изоставена, (https://youtu.be/HRGY6BRkev0), хем подчертана женска суетна гордост, гарнирана с романтична тъга и мъка, че била пожелана от разбойника Али Баба, ама май не ѝ се удало да му се отдаде като жена и като мисирка, щото ходела при него само “със свита - приятели, съпруг и семейство”, никога не била ходела соло, и това било по оперному печално. (А ве, Божков, покажи сега някоя снимка ве! От оназ камера.)