Живеем във време на жестока цензура.
Преди т.н. демокрация също имаше.Не познавахме света.Имаше няколко вестника, един телевизионен канал и кратки новини.
ЧЕТЯХМЕ книги.Живеехме чрез въображението си.Поглъщахме думи, образи, чувства.Родителите ни бяха мъж и жена и нямахме съмнения в сексуалната си ориентация.Срещахме се за да говорим и не пишехме " здр" и " кво пр".Пишехме писма и чакахме с трепет отговора - в обикновена пощенска кутия, която дори не заключвахме.
Имахме мечти, а не цели.
Обичахме с душите, не с ума си.
Не получаваме луксозни автомобили за завършването си, а ни наказваха за слаба оценка и лошо поведение.Родителите ни не оспорваха преценките на учителите и ни учеха на уважение.
Да, имаше цензура.
Но нямаше окови върху ума ни.
Нямаше манипулации.
Имахме избор.
Сега не е само цензура.
Сега е контрол - повсеместен.Първо се появиха новите ценности - материално благополучие, кариерно израстване, власт.После ограбиха душите на децата ни - лошо образование, заличаване на националната идентичност, объркана психика, безотговорност, унищожаване на патриархалните и християнски ценности.
Сега внушенията се постигат много лесно- при малка и подбрана база данни, които вградиха в съзнанието на децата ни.
Днес срещу цензурата воюват само последните мохикани - тези, които заспивахме с Екзюпери, Достоевски, Дж. Лондон, Толстой, О. Хенри и още и още.
Воюваме за свободата на човешкия дух.
Знам, че ще успеем.
Добрата част на света ще успее.
Винаги е имало битка между доброто и злото.Днес тази битка е колосална.Може би последната...
