Днес с прискърбие, но без изненада, ни съобщиха, че 48-ия парламент е ритнал камбаната и предстои изпиране /опс, избиране/ на нов такъв. Като донякъде съпричастна поради участието ми в предходния, също отрано споминал се парламент, ще споделя малко размисли в тази насока:
Проблем са не клетите депутати, които се пънат да са във властта, а силното фрагментиране в обществото и все по-контролираните партии във властта. Разделението на обществото ни е до степен на безумие и тотално отричане на инакомислещите. Дори хора от едната страна на барикадата, които се борят за общи ценности, се плюят взаимно като единствени врагове. Народът е убеден, че с избори не се решава нищо и затова в голямата си част не излиза да гласува, а след това върло псува вече избраните. Негласуването няма никакъв смисъл, то е ясно, че изборите ще се манипулират, но при голям брой гласували, това ще е трудно и ще има начин и неконтролирани партии и политици да влезят в законодателната власт.
Последните две години, бележещи уж формалния край на управлението на Борисов, бяха умело дирижирани и контролирани, така че накрая хората да искат единствено сигурност и спокойствие. Предишните три парламента показаха пълна политическа, правна и парламентарна безпомощност, редица катастрофални и антинародни решения и като резултат - все по-обедняващ и стресиран народ. А светлина не се вижда отникъде.
В 47-ия парламент се видя, че никой не става. Тези, които имат властта и силата, не ги имат в достатъчно количество, че да управляват. Тези, които уж се борят, много внимават да не станат първи, защото тогава пък трябва да вземат решения, а те са запланувани за друга цел. Примирението какво ще се случи започна още при избора на правителството в началото на 2022 година. 48-ият парламент утвърди позициите на пълно разделение, взаимна непоносимост, погрешни решения, партийна самодостатъчност и преливащи политици от едни към други. Нагледахме се на промяна на ценности и позиции в името на властта. Тук да се похваля сама, че просто се махнах от тази мръсотия и засега нямам никакво желание отново да се набутвам в нея.
49-ият парламент ще е същият. Фрагментиран, със силно изнервени партии, липса на консенсус и ритания по кокалчетата и размяна на обещания под масата. Поредни милиони за избори, за издръжка на депутати, персонал и т.н. и съответно популистки и погрешни решения.
Донякъде бих се съгласила с промяна на формата на управление на България, ако не беше горчивият ни опит досега с президентите. Би било хубаво един център на власт, който да носи отговорност. Ама я си представете Плевналиев с цялата власт??! Представихте ли си го? Пийнете нещо да се успокоите и тогава продължете четенето.
Чака ни много трудна година. Година на важни геополитически решения и самоопределяне от коя страна на войната за душите ни ще бъдем. И в тази война тръгваме без пълководци, стратези и експерти. Чака ни година на трудно оцеляване, все по-големи рестрикции към гражданите, все по-ограничена свобода на словото. На прага ни е война. На прага ни е неистова мизерия и катастрофа.
А политиците си приемат декларации.....все се сещам за един политик от близкото минало, който всеки път в подобни случаи ми казваше, че като види декларация от политик, все се сеща, че му е свършила тоалетната хартия, ама с тази разлика, че от последната все пак има смисъл....
Та такива ми ти работи из България......
Елена Гунчева-Гривова
