Е, след дълги родилни мъки - от 12 май - накрая ще има редовно правителство.
Правителство-осмаче.
То изглежда подходящо в навечерието на празниците – шарено е като коледна елха.
От друга страна, според народните поверия, ако ще е недоносено, по-добре бебето да е седмаче. Това обаче напоследък се оспорвало от науката.
Нищо друго да не се случи, вече сме свидетели на нещо извънредно – и заслугата е на Петков и компания.
По начало, трябва внимателно да слушаме, какво точно ни казват те – например, тия дни научихме, че от тържествено обявените от първия Служебен кабинет 600 заявки за инвестиционни проекти все още не се е състоял нито един.
Охладени бяха и хвалбите, че сме подготвили добро предложение за Плана за възстановяване - той бе върнат от Европейската комисия с 43 забележки, бил „накълцан като кайма“/по думите на Мика Зайкова.
Но имат една заслуга и тя е магистрална: сгодиха уж кръвни врагове.
И направиха за смях, обезличиха и унизиха окончателно тукашните „десни“.
Вижте ги, откъде тръгнаха те и докъде стигнаха: щяха да пращат „комунягите“ в Сибир, а сега направиха всичко възможно да се гушнат с Нинова.
Неудобно е, дори да си припомним, какво са говорили през годините „сините“ за „червените“/и обратното – и то до вчера.
Да не говорим какви ги редяха доскоро и по адрес на президента Радев.
А сега – гуш.
Нашенската алчност за власт обаче е непобедима.
Някои хора са безподобни: могат да бъдат трети израстък на ББ, а сега нямат нищо против да са четвърти папилом на друг.
Всички дават вид, че са доволни.
Макар, че са с прекършени вратове – и „десните“, и първенците на БСП, и Слави.
Позволиха да ги принизят до ролята на притурка към един чужд замисъл.
Не сме седнали тук да плачем за „сини“ или „червени“ -
а по-скоро да подчертаем отново лекотата, с която се погазват принципи.
Сами ни казаха, че лакомията за власт е тяхното знаме.
Трябва да ни е жал за хората, които следваха сляпо „синята идея“ – както, впрочем, и за ония, които бяха предани на „червената идея“ – макар че главното се беше прояснило още преди години.
Битката между Чорбаджиите, леви или десни, и обикновените симпатизанти бе предрешена – тя изначално бе спечелена от Чорбаджиите.
Тия дни бе годишнината от създаването на СДС
Само Петко Симеонов се сети и написа нещо.
„Десните“ вече изобщо нямат време за подобни дреболии.
Хора, които не знаят или се правят, че не знаят откъде са тръгнали – няма как да стигнат докъдето и да е било.
Най-много - под полата на Нинова.
Някои вероятно ще възразят, че това се прави, за да се поръси с поне малко розова вода Народа.
Хубаво – но имайте предвид, че обикновените хора са единствените достоверни свидетели.
Те все още имат възможност да различат реалните промени от празните лафове.
Те не приличат на политиците, които обичайно се представят като кошаревски/нагласени свидетели пред Историята.
И, както са тръгнали да откриват нови министерства, още едно няма да е излишно: Министерство на дадените обещания.
Едно можем да пожелаем на хората от Кабинета: да извръщат по-често глави към Народа – там е Истината.
И да свършат нещо реално за него.
Това не се учи в Харвард – но и Българският Живот не е по-малко важен Учител.
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
