Андрей Райчев: Правителство трябва да има, но не може

"Правителство трябва да има, но не може. България се лута между трябва, но не може. Но се лута не политическата класа, а електоратът. Политическата класа е много уморена, въпреки че не се издава. С ужас гледа как наесен ще ни чакат два пъти избори, защото законът забранява да има местни и парламентарни избори едновременно".

Това каза пред БНР социологът Андрей Райчев.

И допълни, че политиците искат да направят коалиция, но не смеят заради страх от електората.

"България е прехарчила, има едни 10 млрд, които стърчат в бюджета и няма как да се платят. Пенсиите, заплатите са надути до степен, че България не може да ги произвежда. Следователно новият министър-председател трябва да излезе и да каже - "момчета, има проблем, замразяваме това, махаме онова". Друг страх е войната, защото България е прифронтова страна с изключително неприятна перспектива конфликтът да се принесе в Приднестровието. И с изключително неприятния факт, че Китай пое Русия на буксир. Тази война ще продължи безкрайно. Путин прави ужасяваща услуга на своята държава, защото тя се превръща във втория Виетнам. Напът е това място да се превърне във вечен цирей. Заради това нашите съюзници казват - трябва стабилност. Това изисква от нас консенсус".

В предаването "12+3" Райчев представи и написаната от него и Кънчо Стойчев книга "Време и нищо".

"Това е философия, не наука - философията не разделение на труда, задължение, властова активност, а свободно реене на душата в Космоса, тя лекува душата... Модерният човек е нескромен човек, той смята, че целият свят му е даден - може да го трансформира, мачка. Ние предлагаме по-смирена процедура и големият разказ да бъде адресиран към настоящето като развръзка - какви истории ни докараха дотук, какви разкази ни докараха до това дередже. Затова при нас големият разказ е разказ за разказите".

Хората вечно правят опити да разгадаят "какво е живот". Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят "топлина", дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и "температура" се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика.

Хората вечно правят опити да разгадаят "какво е живот". Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят "топлина", дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и "температура" се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче "структура" би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че "социално време" може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). "Време" е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. Времето – ще се опитаме да ви убедим – е обективно валидна илюзия: точно  както е "практически вярно", че Слънцето се върти около Земята или че парите са вещ. Наричаме този подход "огледална философия", като тук "огледално" е просто превод от Хегеловото "спекулативно", което – често и неточно! – бива наричано и "диалектическо". По-важно е, че настояваме на думата "философия" в най-първоначалното нейно звучене: тя не е наука, не е задължение, не е властова активност, не е участие в разделението на труда. Затова казваме, че тези наши разкази са адресирани не към специален кръг жреци, учени, властници. Обратно: обръщаме се към всеки търпелив и свободен човек. Philosophia medetur animis.

bnr.bg