-Европейската комисия представи проучване за оценката на гражданите на ЕС за справедливост. Изводът от него: българинът намира живота за по-несправедлив от средния гражданин на ЕС. Каква политическа картина предпоставят такива нагласи? Въпросът е към социолога Андрей Райчев?
-Вижте, разбира се, че мрежите и връзките в източните страни и в азиатските – още по на изток съответно, са много повече, отколкото на Запад. Но такъв категоричен извод, че ето, ние сме ужасни, а те са готини, не може да се направи, по силата на факта, че тук все още не играе, както при тях, отношението бедност-богатство. Ако бяхте питали „Трябва ли да сте богат, за да успеете“, там ще ви отговорят 90%, а тук 30%.
Просто, разберете, много е разслоено обществото, много повече от нашето. Там в Щатите, в Америка, ако баща ти е милионер, няма проблем да учиш в престижно училище, да успееш, да станеш директор на банка. То се подразбира. Просто те живеят в капиталистически свят, а ние все още сме в свят, който си спомня социализма и малко тъгува за това цялото равенство. Така че като ми кажете: в Дания не става с връзки, точно така, става с пари. Директно с богатството на баща ти. Кой отива в Харвард? Да не отива синът на чистачката? Така че малко по-полека, като се казват такива данни. Не са толкова лоши за нас.
-А каква политическа картина предпоставят, господин Райчев?
-Ами предпоставят нашата каша с голямо недоволство, защото нашите не са свикнали; предпоставят съзнанието за крайната несправедливост на прехода, който излъчи богати - бедни, което там се е случило преди 300 години и вече на него даже в главата не му идва, че синът на лорда му е равен. Това е положението. Като влезете примерно в Париж, като видите централните здания и после видите по-пролетарските квартали, ще видите гигантска разлика. Разликата е в богатството на хората, там са класови общества. Нашето тепърва става класово. Там хората са свикнали на това и така си живеят.-А как създаваме у нас тези класи?
-Създаваме ги както навсякъде – несправедливо. Няма справедливост в създадени класи. Къде сте видели общество, където има справедливост, да създава класи? Натрупаното богатство е крайно несправедливо нещо. След като богатите натрупат богатство, започват да викат – дай сега всички да стоят мирно и тихо, защото вече трябва да се спазва законът. Няма да ми покажете капитализъм, който да се е създал по справедлив начин.
-Но след това работи по справедливи правила, май?
-За малките. Справедливите правила са за малките, а баща му е собственик на фабрика. То прекрасно работиш със справедливи правила, като получаваш един милион на месец. Това е. Тук въобще не можем да избягаме от ефекта капитализъм – социализъм. Ние напуснахме социализма, напуснахме го, те искаха да го развалят социализма, защото го мислеха, че е несправедлив. Хората се бунтуваха срещу социализма, защото не искаха Тодор Живков да се вози на „Мерцедес“.
А сега, вместо Тодор Живков на „Мерцедеса“ имаме огромно количество лица и техните деца вече, които се возят на „Мерцедес“ и тази гледка не им харесва на българите. А идеята, че по справедливост един Рокфелер се вози на каквото си иска, защото той може и на три самолета да се вози едновременно, е погрешна идея. Просто защото баща му е бил собственик на бензиностанциите в САЩ. Ами като си собственик на всички бензиностанции, разбира се, имаш идеали. Това е много спорен въпрос и по-добре да не се съсредоточаваме.
Само исках да оправдая българите. Не са чак такива боклуци, каквито ги изкарват, защото както виждате, изследването е западно и те даже не са задали въпроса: „А богатството играе ли роля в обществения процес“, защото това се подразбира там. А ние именно от това се шокираме, защото едни много неприятни чичковци завзеха нашата собственост и сега с тази собственост в момента си купуват „Ферарита“ и се возят пред очите ни. Това се случва. Поне моето мнение е такова. Вие можете да кажете, вашето мнение е такова, защото вие сте много ляв. Но това е.
-Господин Райчев, преди седмица президентът Румен Радев призова за осветляване на процесите в държавата, но след това сякаш последваха само разменени реплики между него и председателя на парламентарната група на ГЕРБ. Светна ли ни нещо оттогава?
-То не може да светне оттогава. Той фактически отправи много голяма критика не даже към правителството, а към ситуацията, която продължава да е. Всъщност протестърите говореха същото, но го наричаха задкулисие. Това е твърдение, че в държавата всичко става по някакви договорки отзад, без хората да могат прозрачно да наблюдават. Има нещо вярно. Това, между другото, не е само в България. В Сирия стана нещо много странно – нанесоха удар, който едните казаха, че е нанесен, другите казаха, че е изцяло е париран. Оказа се, че преди това са им казали къде ще стрелят. Изобщо, както виждате, това си е задкулисие, което е характерно за съвременния свят. У нас не е много повече оттам, нито е много по-малко оттам, но е отвратително точно колкото там. Радев призова към по-голяма публичност, което е критика към правителството. Няма нещо интересно, Интересното е, че не му отговори Борисов, а му отговори Цветанов.
-С какво си го обяснявате?
-Съвсем просто е. Те си поставиха за цел и успяха да не воюват с него, да не обявяват война и да не влошават отношенията, а просто да отговорят пропагандно. Така че на господин Цветанов му се падна да отговаря на този въпрос. Което е хубаво, защото не е добре Борисов и Радев да се карат.
-А с какво си обяснявате, че президентът Радев пък се закачи за репликите на Цветан Цветанов и се получи не особено изискан диалог през медиите?
-Просто президентът се ядоса, защото се чувства прав. И му отговарят по странен начин, обвиняват го, че излиза от Европа и от НАТО. Което, какво да ви кажа, за един натовски генерал е обидно. Пак се повдигна тема, която се повдигаше редовно по време на предизборната кампания на Радев, подозираха го в разни неща. Нищо от това не стана, но те пак го повтарят, защото трябва да кажат нещо. Президентът досега не се е забъркал в нито един скандал, а трябва нещо да му кажат. И какво могат да му кажат? И му казват – ти си против НАТО. Което е комедия, защото президентът е генерал от НАТО и е участвал в стратегически учения на НАТО, и е ръководил даже беше там в рамките на тези учения, слава Богу, защото сега са учения, още не сме стигнали до реална война.
-А доколко е вярно твърдението, че България целенасочено играе ролята на троянски кон на Кремъл в НАТО и Европейския съюз, и официалните позиции на държавата някак си се приближават до руските?
-Това е чиста глупост. България е лоялен съюзник в НАТО, лоялен съюзник в Европейския съюз. България просто не желае да участва в този фарс с обвиненията към Русия, които на три пъти се повдигат и трите пъти някак си скърцат. Те са все химически обвинения. Това е един замисъл, отговор на т.нар. хибридна война на Путин. Не знам в какво го обвиняват Путин, не можах да видя, но много хора твърдяха това. И това започна с нарастващ темп. Започна с обвиненията към Путин, с олимпиадата.
Между другото, вярно е. абсолютно съм сигурен, че руските хокеисти са взели допинг, само че една малка подробност е, че и всички други спортисти взимат допинг, но не ги проверяват. Така или иначе Русия не е единствената страна, която е използвала химия в спорта. Те всички са натъпкани до козирката и умират рано, както го ясно. Та после това прерасна в обвинения, че руски агенти, които явно КГБ е много слаба служба, защото 6 агента са излезли пред всички възможни камери, както четем в английската преса, снимали са ги отгоре, отдолу, отстрани, нахлули са, намазали са дръжката на Скрипал, въпреки че е валял дъжд и малко са глупави, как не е измил дъждът, но не и измил. Отровили са Скрипал, така че не избяга нито едно животно, а плюс това там бяха някакви порове, две котки, Скрипал и дъщеря му останаха живи от нещо, от което не може да се остане жив. Но това мина, разказаха го.
А сега ни разказаха за химическото оръжие, което вчера един германски журналист се върна в Германия, гледах в „Дойче веле“ имаше материал за него, репортажи, събрал десетки свидетелства, че това е провокация на местни жители в това градче. Та при всички тези факти те продължават да си тръбят, че Русия е еди каква си. Сега, че България не се излага го повтаря, а казва: чакайте да проверим, пък тогава да си отзовем посланика, това е много хубав, умен ход, който запази и отношенията с Русия. Но, извинявайте, да участваме в този хор, който на всичко отгоре е некадърно направен, не трябва. И няма нищо лошо в това, което България прави. Това изобщо не значи, че България не е партньор на НАТО. Защото Америка в рамките на това партньорство превозва през България каквото си иска – оръжие, хора, информация – каквото си иска. И ние никога не сме пречили и няма да пречим. Тоест ние сме с реално партниране, но не се излагаме с този загубен, пропаганден цирк, на който бяхме свидетели.
-Как да си обясним, обаче, присъствието на заместник-председателя Явор Нотев в делегацията на господин Сидеров в Крим?
-Доколкото знам партия „Атака“, аз съм дълбоко несъгласен с тази позиция, но така или иначе тази партия подкрепя кримските действия на президента Путин и просто продължава да си ги отстоява. Това не е някаква изненада.
-Така е, но заместник-председателят на Народното събрание? Там ли му е мястото?
-Зависи какво мисли. Той, ако смята както, подчертавам, аз лично не смятам така, но така или иначе той смята така. Ако той смята, че Крим е руска територия и руснаците са възстановили една своя справедливост и това е тяхната кауза, естествено, че не му е мястото там. Тук въпросът е, как правителството ще се оправдае пред своите съюзници, които имат обратната теза. Ако не ме лъже паметта, преди да съставят това коалиционно правителство Борисов проведе доста консултации със своите западни партньори и му разрешиха с националистите да управлява. Оказа се приемливо, за да не се стигне до БСП на власт. Сега си сърбат попарата. Те знаеха кого взимат, Борисов не ги е изненадал. Те знаят, че имат една отчетливо проруска партия, която смята, че войната в Украйна е законна, както и че Крим е руски напълно законно. Този въпрос към никой наблюдател не трябва да се отправя, той трябва да се отправи към правителството и към неговите съюзници, които разрешиха тази коалиция. Ние помним, тя беше съмнителна. Имаше много съмнения, както в Австрия, така и преди това аналогични случаи много. Те се съгласиха и сега си сърбат попарата.
-Накъде върви държавата, господин Райчев?
-Да ви кажа, нищо особено не виждам в България. България е сравнително добре в много тежката, отвратителна бих казал международна обстановка, която възниква. И с наличието на предвоенни елементи. България е добре, във външнополитическо отношение е просто много добре, рядко добре. Разбира се с Турция, което не е лесно; стана някакъв фактор на Западните Балкани, мирен фактор в Югославия, бившите югославски републики, много е добре също. Удържа някак отношенията с Русия, доколкото въобще може да се удържат, защото ние в края на краищата действаме в рамките на НАТО. И не съм чул някаква кой знае каква критика. Та България във външнополитическо отношение е много добре, но това нищо не значи, защото ние сме много малък фактор и при влошаване на ситуацията това много добре ще изчезне за часове, не дай Боже.
-Къде се позиционира страната ни в конфликта между Запада и Русия?
-Как къде? В НАТО. Ако започне война, ние ще воюваме на страната на своите съюзници. Част от българите си представяха, че да си част от НАТО е малко така като все едно да си сложиш значка. Но не е така. Това е военен съюз с огромна мощ, който за щастие е воювал само един път – в Югославия. Но, ако стане война, това си е огромна атомна сила – най-голямата сила в света. И да не дава Господ, защото всички ще изчезнем. Ние просто нямаме избор, това е автоматизъм. Така че как къде? Може да си мисли някой, че ние сме неутрални. Не сме неутрална страна, ние сме натовска страна. И особено член на Европейския съюз, което е по-важно. Всъщност България се опитваше да не влезе в НАТО, а да влезе в Европейския съюз. И ни беше ясно казано – за да влезете в Европейския съюз, трябва да влезете в НАТО. Това ни го каза немският канцлер Герхард Шрьодер на посещение в България. И да не говорим колко пъти неофициално са го подчертавали. Те поставиха това условие. Българите бяха раздвоени. Социалистическата партия се съгласи в името на Европа да влезем в НАТО. И така подписахме. Така че няма какво да се питаме, ние сме подписали договор.
-Ще скара ли Русия „Атака“ с ВМРО, и НФСБ, и ГЕРБ, заради крайната позиция на Сидеров? Тоест Русия ще бъде ли някакъв повод да се скарат?
-Не самата Русия, а въпросът за Русия. Вижте, това би било дестабилизация на правителството. Ако Сидеров напусне коалицията, тоест ако му се наговорят някакви думи, той прави явна демонстрация, показва сила с този ход, не го прави случайно. Той не е отишъл по спешност, той е отишъл, за да го покаже символично. Ако те го махнат, става правителствена криза – автоматично. Значи, те разбира се могат да се опитат с подкрепата на ДПС нещо да държат правителството, но не ми се вярва. Ако се скарат, ще има нови избори.
-Тоест поведението на господин Сидеров е целенасочено предизвикателно?
-Е, как да не е? То отвсякъде е предизвикателно, защото фактически неговите съюзници, особено представете си господин Цветанов, който се изявява като един американски много доверен човек, представяте ли си какво говори в момента в Американското посолство? Значи, тук натовски съюзник, заместник-председател на Народното събрание, ходи в Крим насам-натам само с политическа позиция и разказва разни работи. Това е, разбира се, много тежко предизвикателство. И не е да не може да доведе трусове. Ще видим. Не ми се вярва. ГЕРБ не е заинтересован от избори, но Борисов два пъти е слизал, може и трети път да слезе. Да каже – извинявайте, формулата не върви, Отиваме на избори. Не виждам какво ще донесат те на България, но са напълно възможни. Няма да направят такъв цирк по време на председателството. Не ми се вярва. Но то почти изтече останаха май и юни.
-Но след председателството може ли тази крачка да се окаже неизбежна?
-Много е голямо различието. От ГЕРБ са ястреби, говорят за Русия, като че ли са по-натовци и от там, тук техният съюзник в парламента ходи в Крим. Не в Москва, да кажеш, да поддържа или да каже „дайте да помислим“, той казва „вие сте прави“. Така че малко е разкрачена работата. Така е. Но без гласовете на Сидеров те просто нямат мнозинство. Губи се. Те и без това с два гласа се държат там. Много искат като миналия път да се опитат да вземат оттук-оттам, от Марешки, но това ще бъде, какво да ви кажа, тези дребните партии са най-лошият възможен вариант.
-Той няма ли да доведе до голяма нестабилност – парламентарна и политическа?
-Не само. Ще има перманентно рекет. Значи, той идва и ти разказва разни работи, за които трябва да го търпиш, защото ако не гласува, не може да се състои заседание на парламента и прочие. Помните ли, когато Корнелия Нинова излезе от парламента, имаше такъв момент, когато я обиди председателят на Народното събрание. И казаха – докато той е председател, няма да се върнем. Те не че не могат без БСП, могат. Само че, за да започне заседанието, трябва господин Марешки да се съгласи. И аз тогава си позволих да кажа една шега, която не е груба и ще я повторя – изборът на Борисов беше – какво предпочиташ, да ти е колежка Корнелия Нинова или да ти е началник Марешки? Това беше изборът. И той отчетливо избра Корнелия да му е колежка, отколкото Марешки да му е началник. Тук е същата работа – или търпиш Сидеров, или започва Марешки да те командва.
-Или отиваш на избори.
-Или отиваш на избори, което обаче някак си не е добре. Вижте, ако на изборите има шанс да бъдат нещо близо до абсолютно мнозинство, да. Но на изборите ще се получи нещо много близко до това, което е сега. А пък да вземе и БСП пък да набере нещо. Така че те не искат избори. Още повече БСП категорично не иска да управлява с тях. Те всъщност в ГЕРБ само са си мечтали нещо да договорят с БСП, много пъти опитваха, какво ли не правеха, всякакви жестове, но БСП не желае, тя иска да бъде опозиция и е много яростна опозиция, и иска да бъде алтернатива. Като Нинова все повече отчетливо казва: ние просто няма да крадем. Те крадат, ние няма да крадем. Сега, дали ще й повярва народът, е друг въпрос.
Цоня Събчева, радио "Фокус"
