Асен Личев: 85 поправки за 25 години или защо Законът за водите продължава да не решава проблемите

https://svobodnoslovo.eu/politika/asen-lichev-85-popravki-za-25-godini-ili-zashto-zakonat-za-vodite-prodalzhava-da-ne-reshava-problemite/206381 SvobodnoSlovo.eu
Асен Личев: 85 поправки за 25 години или защо Законът за водите продължава да не решава проблемите

Продължават безкрайните поправки на Закона за водите и утвърждаването на колективната безотговорност при управлението на водите на национално ниво.

Приемането на първо четене в Народното събрание на поредните изменения в Закона за водите е поредното ярко доказателство за липсата на държавническа визия, за непознаване на материята и за упоритото бягство от истинска реформа във водния сектор у нас.

Поглеждайки към фактите, картината е красноречива. От обнародването му през 1999 г. (в сила от 28 януари 2000 г.) до днес действащият Закон за водите е променян и „кърпен“ точно 85 пъти – средно по три-четири пъти всяка година. Само за четвърт век българският парламент е гласувал десетки закони за изменение и допълнение, без нито един от тях да пипне сбърканата изначална конструкция на този нормативен акт.

Историческият компромис от 2000 г. и изхвърлената реформа

Причината за тази безкрайна законодателна агония е ясна за всеки професионалист в сектора. През 1999–2000 г. Законът за водите беше приет като политически и ведомствен компромис. Вместо да бъде истински закон за управлението, опазването и разпределението на природния ресурс – водата, в него бяха механично наблъскани водностопански системи, съоръжения и експлоатационни дейности, които се управляват от три различни отраслови министерства: Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на енергетиката (МЕ).

Още тогава беше ясно, че този хибрид няма да работи ефективно. За да се сложи край на тази порочна практика, по времето на правителството на НДСВ под мое ръководство беше изработен изцяло нов, истински Закон за управление на водите, синхронизиран изцяло с духа и изискванията на европейската Рамкова директива за водите. Законопроектът (със сигнатура 502-01-14, внесен на 16 февруари 2005 г.) беше приет на първо четене в 39-ото Народно събрание. Впоследствие обаче той беше спрян и буквално изхвърлен в кошчето заради съпротивата на отрасловите министерства и ведомствения егоизъм.

Трите липсващи закона и комфортът на колективната безотговорност

Истинската водна реформа в България изисква елементарна, но желязна управленска и инженерна логика – разделяне на управлението на природния ресурс от експлоатацията на инфраструктурата:

  1. Един рамков Закон за управление на водите (в отговорността на МОСВ и басейновите дирекции), който да урежда единното басейново управление, опазването на водите, екологичните цели, разрешителните режими и националния мониторинг.
  2. Три самостоятелни отраслови закона за водностопанските системи, които и до днес липсват в българското законодателство:
    - Закон за водоснабдяването и канализацията (в ресора на МРРБ) – за питейно-битовото водоснабдяване, ВиК мрежите, инвестициите и намаляването на огромните загуби на вода;
    - Закон за напояването и защита от вредното въздействие на водите (в ресора на МЗХ) – за хидромелиоративните системи, напоителните язовири, дигите и превенцията от наводнения;
    - Закон за хидроенергетиката (в ресора на МЕ) – за водноелектрическите централи, енергийните язовири и правилата за тяхното комплексно използване.
    Тези три министерства вече над двадесет години не желаят да изработят и приемат своите отраслови закони. Дори когато се стигне до писане на проект, като например Проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията от март 2023 г., той остава само на хартия и никога не стига до реално приемане и прилагане.

Причината е прозаична – сегашният хибриден Закон за водите им осигурява комфорта на колективната безотговорност на национално ниво. При всяка водна криза – независимо дали стотици хиляди българи са на воден режим посред лято, или цели региони биват наводнени – отговорността се размива между четири ведомства. Всяко министерство сочи другото, а стопанисването на съоръженията, амортизираните водопроводи и липсата на инвестиции остават без конкретен виновник.

Административна козметика вместо реално управление

На фона на тази дълбока системна криза днес отново ни се предлагат козметични мерки. Основният акцент в новите поправки е прехвърлянето на контролните функции по Закона за водите от Басейновите дирекции към Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

Подобно преместване на папки и функции вътре в системата на МОСВ не решава нито един същностен проблем. РИОСВ нито разполагат с необходимия инженерен и хидрогеоложки капацитет за такъв специфичен контрол, нито това прехвърляне ще накара ВиК операторите, напоителните дружества или ВЕЦ-овете да управляват по-разумно водния ресурс. Това е чисто административна имитация на дейност, която няма да добави нито една капка вода в пресъхващите реки и водоизточници.

Хидроложкият абсурд за „по-голям достъп при суша“ и мълчанието за НСУВРВ

Особено тревожни и направо абсурдни от професионална гледна точка са мотивите, с които се прокарват промените – че в условията на климатични промени и засушаване те щели да осигурят „по-голям достъп на потребителите до водите“ (включително чрез уведомителен режим за напояване от река Дунав и разширени права за кметовете върху общинските язовири).

Всеки хидролог знае, че в периоди на засушаване наличният воден ресурс физически намалява. В такива моменти задачата на държавата и закона е да въвеждат строги ограничения, режим на икономии и безусловен приоритет на питейно-битовото водоснабдяване, а не да „облекчават достъпа“ и да развързват ръцете за безконтролно водовземане. Без строг измервателен контрол това е пряк път към пресушаване на водоемите и реките.

Още по-нелепо звучат обещанията за „усилване на мониторинга“. За какъв нов мониторинг говорим днес, след като държавата отдавна трябваше да разполага с действаща Национална система за управление на водите в реално време (НСУВРВ)? Още преди години беше стартиран и пилотен проект по оперативна програма за създаването на НСУВРВ (за басейна на река Искър), която трябваше да се разгърне на национално ниво и да обединява в реално време данните от автоматизирани измервателни устройства на всички големи язовири, речни профили, водовземания, ВЕЦ-ове и ВиК системи. Така държавата във всяка секунда щеше да знае с колко вода разполага, колко постъпва и колко се изразходва. Никой от управляващите обаче не дава отговор защо тази система не действа на национално ниво и защо продължаваме да управляваме водите на сляпо.

Вместо заключение

Докато политическата класа не събере смелост да прекрати кърпенето на компромисния закон от 2000 г., докато не бъдат приети истински Закон за управление на водите и трите липсващи отраслови закона, и докато не заработи реално Националната система за управление на водите в реално време, всички приказки за „водни реформи“ и „борба със сушата“ ще остават само прах в очите на обществото и узаконяване на безхаберието. І БГНЕС

-------

Асен Личев, министър на околната среда и водите в служебните правителства през 2021 г. Анализът е написан за БГНЕС. 

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.