Загубата на национална памет, загубата за усещането за принадлежност, и скъсването на историческата приемственост не са еднократен акт, а са дългогодишен процес, който е обхванал всяка публична сфера на обществения живот в България. В този процес отговорност носи не само напълно зависимата безродна политическа прослойка, а участва и огромния медиен апарат на най-големите телевизии, който е напълно синхронизиран.
От една страна политическата прослойка няма връзка с ежедневната реалност, то от другата страна е апарата на двете най-големи медийни групи в България, които създават паралелно усещане за реалност. Вероятно това е и една от причините да се задейства обществен рефлекс, който започва да търси алтернативни източници на информация, а медийните динозаври остават като фонов шум.
Това е кратко въведение, което обяснява рамката.
В тази рамка могат да бъдат изведени няколко извода. Отбелязвал съм ги поотделно и в други коментари, но има необходимост от повтаряне, като контрапункт на ежедневното повтаряне на едни и същи опорни точки и опорни коментатори в ефира.
Първо. Политическите процеси в България са напълно зависими от хода на глобалното противопоставяне САЩ-Русия, Китай(и блоковете от държави оформени около тях).
Второ. То е следствие. България в момента няма суверенитет. Нито едно правителство - редовно или служебно, не се избира без одобрението или посочването от нашият най-близък съюзник. През май 2021г. излезе мое интервю, чието подзаглавие беше "Рамката на властта не се съставя в България". Отбелязвам го, от една страна като контрапункт на опорните точки, които и тогава вървяха, но и за да се осъзнава, че процеса по лишаване от свободна воля вече е в своя краен предел.
Това води до един важен извод - когато един процес достигне своята връхна точка има един изход с два възможни сценария за реализация - бърз и бавен. Изходът е, че пружината в даден момент ще се скъса. Това скъсване ще дойде или отвътре, или отвън, а може и синхорнизирано. Външното скъсване е свързано с отношенията и бъдещият процес на договаряне между САЩ и Русия. Вътрешното скъсване на тази метафорична пружина е свързано с назряващите взривни процеси в самото общество.
Събитията от последните месеци и пряката, открита намеса на Щатите във вътрешните дела на държавата ни потвърждават този извод. Проблемът си е наш, а не техен. Те имат своя стратегия и интереси. Ние - не. Когато си се навел един път, не се чуди защо не те гледат в очите. Двусмислията тук са напълно на място.
Трето. България няма как да бъде оставена да бъде точката на пропукване в източния коридор срещу Русия. Това определя и посоката и целите на целият т.нар. предизборен дебат. Това е маскарад, който е с лоши, бездарни актьори. Този театър прилича на "Панаир на суетата" - в него няма положителни герои. И съдбата им няма да е добра.
Четвърто. В момента тази прослойка закопава България дългосрочно.
Закопава я материално в няколко различни аспекта: - държава на практика няма в почти нито един сектор, има феодални интереси по области;
- държавата няма реални практически лостове за контрол нито върху цените, нито върху пазарните процеси. Това е резултат от тоталния процес на раздържявяване. Негативната посока на ежедневния живот ще продължи да се задълбочава;
- закопаха държавата в стратегически сфери като енергетика и възможности за проектиране на влияние във външната политика. В момента България е държава с нулево влияние в международните отношения - както спрямо съседните ни държави, така и спрямо регионалните и глобални процеси;
Закопаха и закопават народа и държавата в нематериален аспект - на ниво образование, духовност и ценности. Това е още по-големият проблем, той е много по-дългосрочен.
Тук е и огромното лошо влияние на двата медийни динозавъра. Погледнете емисиите новини по часове в рамките на един ден - там се вижда всичко, стига да може да се мисли. А крайната цел е да не се мисли. И да се създава различна реалност.
Погледнете и гостите в предаванията, нивото е отегчаващо посредствено ниско. Хора без тежест - нито лична, нито обществена, без дълбочина на характерите, без опърничавост, без бунт. Но с блясък в очите на фона на драматична музика и опит за създаване на морална тежест. Жалко. Идеално полирани и изгладени гледни точки.
Пето. Геополитическият фактор.
България е на ключово място - ние сме почти винаги в сърцето на бурята. Това дава възможности, но когато се случва на практика противопоставяне от голям мащаб ние сме авангарда. Някои от големите медии на Запад започнаха да подготвят обществата за сблъсъка с истинската реалност. Два пъти в последната половин година съм казвал в публичното пространство - скоро ще се наложи на медиите и елитите да намерят как да обяснят на своите общества, че Украйна губи, а Русия печели. Това е битка, която е част от война, а не война сама по себе си. В даден момент ще се окаже, че това е вътрешен проблем на една империя и в крайна сметка ще бъде решен вътрешно. Войната е глобална.
Нашите медии ще се усетят последни, ще им позволят да се усетят последни. За съжаление много хора повярваха твърде фанатично в своята собствена истина. Да прочетат "Името на розата" на Умберто Еко. По-точно съдбата на монаха Хорхе.
Трябва да се повтори - Украйна е мястото, където се сблъскаха челно старият и новият световен ред. Старият си отиде. Новият вече се оформя. Но докато се оформи ще се премине през хаос, сблъсъци и страдание. Украйна вече не е държава, тя е изкуствено поддържан субект. Затова загубата е на Колективният Запад. Алтернативата е разпад на Русия, но според мен тази възможност вече беше пропусната и се оказа неуспешна. Затова предстои ескалация, за да се достигне до точка на напрежение, след която ще се седне на масата на преговорите. Но това означава промяна.
Тепърва предстои нашите фанатици да осъзнаят това. Не се знае дали ще го разберат.
Шестото е, че предстоят трудни времена за България. И ще трябват хора, които да я изведат от тези трудни времена. Ще трябват хора, които да започнат да градят, а не да разрушават. Има ни, ние не се крием.
Станислав Бачев
