Страхът от изборна загуба тласка бившия премиер към познатия му мутренски арсенал, което допълнително уврежда шансовете му за победа. Кръгът се затваря.
Борисов блъфира. Борисов шантажира. Борисов вади генералската фуражка. Борисов го е страх. Защото губи. Това издават реакциите му напоследък. Вчерашният силен на деня постепенно се върна към ролята на силовак. Първо смени костюма, изтупа тужурката от нафталина, върна си сленга от рекетьорския период, а напоследък размаха и бухалката – във вид на предизборно тропане по масата. Самодоволната усмивка от „ерата на магистралите“ отстъпи пред сбърчените вежди. С наближаването на изборите тонът се изостри, мутренските похвати също. От което гафовете само се множат.
Първо сгреши с атаката срещу Елена Йончева. Този блъф е на път да му изяде главата, също като гафа с Ирина Бокова. Засега Борисов, изглежда, не осъзнава провала. Но ефектът е видим – БСП ще прибави 2% на изборите само заради тази грешка. А че е грешка – няма никакво съмнение. Обвиненията на Борисов, че държавата е харчила милиони за филмите на Елена, не бяха доказани. Няма и да бъдат, защото са откровена лъжа. Но и няма как да бъдат фактологически опровергани, тъй като „милионите“, за които говори Борисов, и които нямат никакво отношение към журналистиката на Йончева, попадат под гриф „държавна тайна“. Така, блъфирайки със секретите на държавата като закоравял покерджия, Борисов се опита да нанесе удар по едно от най-популярните лица в листите на БСП. Удар, който много скоро ще му се върне като бумеранг. Но и удар, който го разконспирира като слаб, безотговорен и опасен държавник, способен да разиграе държавната карта срещу политически дивидент.
Вторият сериозен гаф на Борисов също е свързан с „хубавата Елена“. Става дума за злополучния му есемес до Герджиков, завършил с уволнението на Иван Гарелов от поста медиен съветник на правителството, само защото се е одързостил публично да защити Йончева от ударите на бухалката. Тук, разбира се, вината е колкото на силовака, толкова и на разсилния. Но царското време на НДСВ, от когато тия двамата се знаят, крие своите „мистерии и загадки“. Във всеки случай поведението на Гарелов му спечели повече поддръжници, отколкото врагове. Мотивите за отстраняването му са колкото морално нелепи, толкова и юридически необосновани. Да, по закон държавният служител трябва да спазва политически неутралитет, но също така му е дадена свобода на мнението (вж. чл. 41 на ЗДС). От цялата гюрултия ще изпатят двамина – SMS-борецът Борисов и неговият слуга Герджиков, но скандалът ще налее вода в мелницата на гербаджийските политически опоненти.
Третият и фундаментален гаф на Борисов е блъфирането в сферата на националната сигурност. „Никога ситуацията на Балканите не е била толкова предвоенна“, наплаши публиката в Пловдив бившият премиер. „Ами ако се обособи общност и се сложи едно друго знаме в Кърджали?“, нагнети напрежението и в Кърджали, спекулирайки със страховете на хората в оня район.
„Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията“ – нали помните онзи предизборен слоган, от който ГЕРБ впоследствие се отрече? Както се отрече и от билбордовете на Борисов в „предвоенна“ генералска униформа като „български Пиночет“ – друг трик от ръкава на тужурката. Е, тече процес по „превръщане на хорските страхове в надежда за нацитата“ (не, не е правописна грешка). Заиграването със сепаратизма в кърджалийско е опасен блъф. Още повече, когато го използва най-високопоставеният покровител на турските икономически интереси в България. Човекът, който в продължение на 8 години бе изцяло зает с източване на еврофондове, без грижа за националната сигурност и укрепване на отбранителния капацитет на държавата. Човекът, който назначи неадекватна социоложка начело на МВР, а за шапка на военните тури крадлив земеделец. И чийто марионетен президент не посети за 5-годишния си мандат нито веднъж Македония, за която Борисов днес се е угрижил. Та този човек днес размахва плашилото на „дезинтеграцията“, за да стресне и бездруго наплашения електорат. След което му поднася плаката с фуражката – един вид „сещайте се кой ще ви спаси от турците“. Този евтин шантаж е за „прости хора“, като него самия, както обича да казва. А „прост народ – слаба държава“, е казал същият този народ, който изглежда не е чак толкова прост.
Но и този най-опасен блъф от арсенала на рекетьора рискува да се обърне срещу него. Нима може да се надгради туй, що го няма?
Автор Атанас Добрев
