Предсрочните парламентарни избори определено са заредени с доста неизвестни, но две са най-важните.
Първото е как ще се отразят задължителният вот и липсата на машинно гласуване.
Един от аргументите за въвеждане на задължително гласуване е необходимостта от повишаване на демократичната легитимност на институциите. Сравнителните анализи, като например тези на международната организация „Институт за демокрация и подпомагане на изборите“, показват, че активността се вдига чувствително и надхвърля 70 процента при избирателни системи, които скрепяват задължителния вот с реални административни санкции за избирателите, които не гласуват. В по-малка степен обаче, от порядъка на 5-6 процента, е увеличението на избирателната активност там, където санкциите са символични, или пък е както е у нас – няма санкции, тъй като бяха отменени от Конституционния съд. Затова и активността на последните президентски избори не се повиши значително. И заедно с това ръстът в активността на президентския вот не беше продиктуван само от задължението да се явим пред урните, а и от създадената сериозна политическа интрига – резултатът не изглеждаше предрешен, имаше референдум, които отговаряше на исканията на хората за радикална промяна на партийната система.
Допускам, че в предстоящия вот осезаем ръст на избирателната активност няма да има. Да, интрига има – силите на ГЕРБ и БСП според повечето социологически данни са изравнени. Но пък вече е ясно, че от неизпълнение на задължението да се гласува не следва нищо непоправимо. Така тези два фактора за увеличаване на активността взаимно се неутрализират. Подобно развитие благоприятства твърдите партийни ядра, както и малките партии, които ще имат шанс за преодоляване на 4-процентната изборна бариера с по-малък дял от действителните гласове.
И все пак, ако до урните отидат повече избиратели, това по-вероятно ще е в ущърб на ГЕРБ, които олицетворяват действащото управленско статукво. Дали обаче подобен вот би се насочил в полза на БСП, засега е трудно да се каже. Поне според социологическите данни няма категорично доминираща нагласа, която идентифицира партията на г-жа Нинова с желаната промяна. Затова всичко ще зависи от предизборната кампания и от кандидатите и тяхната компетентност.
Част от неизвестното е въпросът дали участници в изборите, които не са доволни от резултатите, ще се опитат да атакуват законността на вота поради липсата на машинно гласуване. По принцип, всеки участник в изборите – партия, коалиция, инициативен комитет, има законова възможност да оспори резултатите. Може да иска касиране на изборите въобще или обявяване на избора на отделен депутат за незаконен. Според Изборния кодекс такива искания се отправят в 7-дневен срок от обявяване на резултатите до субектите, които имат право да сезират Конституционния съд, който е компетентен да се произнася по такива случаи. Тези субекти са: една пета от депутатите, Министерският съвет, президентът, главният прокурор и двете върховни съдилища. По своя преценка в 15-дневен срок те могат да внесат тези искания в Конституционния съд, който ги разглежда в срок от два месеца.
Според някои липсата на възможност за машинно гласуване би било годно основание за касиране на вота. Такова виждане не може да бъде споделено. Разбира се, всеки може да отправя искания за касиране на изборите като цяло или на избора на отделен народен представител. Но искане на такова основание – липса на терминали за машинно гласуване – не следва да бъде уважено. Изборният кодекс, колкото и недобре да е разписан в тази си част, предвижда ясно, че до президентския вот през 2016 г. машинното гласуване е само експериментално и се провежда в до 500 избирателни секции, определени от Централната избирателна комисия. Следователно за всички последващи избори машинното гласуване трябва да е внедрено. Задължението да свърши необходимата организационно-техническа и административна подготовка е на ЦИК в координация с МС. Те не са го сторили. Но укорът към тях все още не означава незаконност на изборите.
Въпросът е дали липсата на машинно гласуване може да възпрепятства гражданите да изразят свободно своята воля или да повлияе на изборните резултати.
Отговорът поне според мен е категорично отрицателен. Държавата има задължението да обезпечи възможността всички желаещи избиратели да гласуват. Дори и без машинно гласуване избирателите ще могат да упражнят своето активно избирателно право по традиционния начин – с хартиени бюлетини. Твърдението, че ако би имало машинно гласуване биха гласували повече избиратели, чийто вот би могъл да промени изборните резултати, е само теоретична хипотеза, която не може да бъде доказана по юридически валиден начин от гледище на влияние върху изборните резултати.
Заедно с това методът на гласуване – на хартия или машинно – не се отразява върху съдържанието на политическата воля на гласувалите. И с хартиена, и с електронна бюлетина все гласуваш за кандидатите, за които си решил. А демокрацията е за участващите – резултатите се определят само от броя на гласувалите, а мнението на негласувалите е без значение за състава на бъдещия парламент.
Второто голямо неизвестно с днешна дата е дали новият парламент ще има жизнеспособно мнозинство. Засега изглежда твърде вероятно бъдещата парламентарна конфигурация да бъде патова и в срок до една година отново да избираме парламент. Ако ГЕРБ и онези от неговите потенциални съюзници (РБ, Марешки, Валери Симеонов, ДОСТ), които получат парламентарно представителство, сформират мнозинство, хроничната нестабилност на кабинета „Борисов 2“ ще се възпроизведе. При другата хипотеза – ако БСП не получи изразителна победа и самостоятелно мнозинство, което изглежда по-реалистичен сценарий засега, при едно крехко мнозинство с някои от нейните потенциални съюзници (ВМРО, ДПС, АБВ-Д21) твърде вероятно е да се възпроизведе моделът „Орешарски“ в партийни одежди и да станем свидетели на нов „майдан“. Легитимни поводи за недоволство навярно няма да е трудно да се намерят.
Който и от тези сценарии да се осъществи, ще направи промяната в партийната система неизбежна. Тогава идеята, че старите партии могат да запеят на нов глас, ще бъде погребана.
http://trud.bg
