На 5 май в Китайския културен център в София се проведе форум „Диалог между китайската и българската цивилизация“. Събитието беше организирано от Китайската асоциация по международни комуникации и посолството на Китайската народна република у нас със съдействието на издателство „Китай Днес“.
Изключително полезна инициатива за взаимно опознаване на двата народа. Двустранните българо-китайски отношения през последните 100 години са на приливи и отливи. След Втората световна война всичко зависеше от отношенията между СССР и КНР. София бе в руското геополитическо гравитационно поле. Отношенията между Москва и Пекин определяха отношенията между София и Пекин.
Китай бе поставен в определен период от Кремъл в списъка на „ревизионистите“ заедно с Албания, Сърбия и частично Румъния. В един момент разцъфтяха двустранните връзки между Вашингтон и Пекин. Хенри Кисинджър и Дън Сяопин бяха основните фактори в динамизирането на отношенията между янките и китайците. Стокообменът между САЩ и КНР придоби устойчива тенденция към повишаване, на фона на военния сбъсък през 1969 г. между китайци и руснаци на остров Даманский, на река Усури.
На Балканския полуостров сериозна китайска социокултурна проекция отсъстваше. Само Енвер Ходжа, Йосип Брос Тито и Слободан Милошевич се усмихваха на Пекин, а зад ъгъла дискретно намигаше на китайците Николае Чаушеску. Много често днес на българо-китайските срещи на най-високо ниво българските участници започват с това, че България е признала КНР втора, след СССР. Днес няма Съветски съюз и е логично България да е първа в списъка. Злите езици говорят, че реално София по онова време се е престарала и е изпреварила Москва и първа е признала КНР. Даже руснаците с ирония подхвърляли по този повод: „Болгары опять переплюнули (надминали) нас!“
Проблемът ни е, че след Втората световна война в периода на „развития социализъм“ гледаме и изучаваме Китай през силно идеологизираната съветска оптика. След падането на Берлинската стена се преориентирахме и започнахме „академично“ да наблюдаваме и оценяваме страната на Лао Дзъ отново през силно идеологизирания, но вече неолиберален бинокъл. Очевидно и в двата случая не се вижда автентичният, а само изкривеният образ на Китай. Особено във втория случай. Огромна част от литературата за Китай в нашата страна е от англосаксонски автори. А повечето български китаисти и водещите се за такива пишат за страната на Лао Дзъ, почти изцяло цитирайки англосаксонски автори. Омагьосан кръг. Преди и сега. Резултатът е един и същи. Като цяло българите не познават добре Китай. С изключение на ограничен кръг експерти, които дълги години са учили, работили и живели в страната на Лао Дзъ.
През март 2013 г. в Китай завърши процесът на обединяване на духовната, военната и светската власт в един човек. Човекът е Си Дзинпин, който днес олицетворява духовната власт като Генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП), военната власт като председател на Военния съвет на ЦК на ККП (реално Централен военен съвет на държавата). И съответно символът на светската власт е именно Председателят на КНР. Преди десетина години Си Дзинпин трябваше да преодолее три предизвикателства.
Първо, да не се превърне във втори Горбачов с „ново мислене“ и да предаде идеалите на социализма с китайска специфика.
Второ, да не допусне поругаване на комунистическата партия при неизбежното отстъпване от марксистката класова теория в посока традиционните основи на конфуцианската етика и новите базови ценности адекватни на епохата на промени.
Трето, да не допусне продължаващото озападняване на общественото съзнание на китайците, водещо до нарастване на духовната криза на нацията. За десет години Си Дзинпин се справи блестящо и с трите предизвикателства. Днес Китай е единствената страна, която има намерения и може да измени международния ред и притежава необходимия икономически, дипломатически, военен и технологичен потенциал.
Миналата година в Оксфорд директорът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви пред аудиторията на британския фонд Ditchley Foundation: „Китай се явява нашият най-голям геополитически и разузнавателен съперник и най-важен дългосрочен приоритет. През последните две години ние проведохме реорганизация в ЦРУ, за да отразим този приоритет“. Директорът на ЦРУ е споделил, че подконтролната му агенция е създала нов mission center, един от многото, фокусиран изключително върху Китай.
Как изглежда дипломатическата и икономическа „арматура“ на Пекин в неговата концепция за суверенно участие на международната сцена? Днес наблюдаваме очевиден разпад на еднополярния свят, родил се след разрушаването на Берлинската стена и наричан още Pax Americana. Светът се регионализира и се трансформира в многополюсен или още както го наричат китайците - многофакторен. В първата властова декада Си Дзинпин стартира три отделни глобални инициативи: „Пояс и път“ (BRI) през 2013 г., „Инициатива за глобално развитие (GDI) през 2021 г. и „Инициатива за глобална сигурност“ (GSI) през 2022 г.
Първоначално „Пояс и път“ бе изграден като китайска платформа за задоволяването на острата необходимост от инфраструктура на развиващите се страни и страни със средно ниво на доход. Бяха използвани излишните строителни мощности в страната на Лао Дзъ. Но днес инициативата се разшири и се превърна в основен мотор на геостратегията на Пекин. „Инициативата за глобално развитие“ се фокусира върху глобалното развитие в по-широк смисъл и предоставя на Китай водеща роля. Тук е необходимо да се подчертае, че Пекин отдава предпочитание на икономическото развитие като основа за правата на човека. Китайците обвиняват американците, че „маргинализират въпросите на развитието заради фокусирането им преди всичко върху правата на човека и демокрацията“.
„Инициативата глобална сигурност“ според редица китайски учени обезпечава „китайската мъдрост и китайските решения“. Според Си Дзинпин GSI има за цел да накара страните да „отхвърлят манталитета на Студената война, да се обявят срещу едностранните решения и да кажат „не“ на груповата политика и блоковата конфронтация“. По-ясно казано, Пекин призовава да бъде сложен край на системите от алианси на САЩ. Си Дзинпин в своите международни срещи постоянно повтаря, че сигурността на една държава не трябва да се осигурява за сметка на сигурността на други. По време на своето последно посещение в Европа той направи още един опит да обясни на Еманюел Макрон китайската позиция по отношение на глобалната сигурност.
През май 2023 г. Си Дзинпин попълни своята международна стратегия с обявяването на „Глобалната цивилизационна инициатива (GCI). Основната теза е, че страни принадлежащи към различни цивилизации и нива на развитие ще имат различни политически и икономически модели. Външнополитическото ведомство на Китай много кратко и ясно формулира посланието: „Не съществува универсален модел за защита на правата на човека“. Към днешна дата само няколко страни в лицето на своите лидери предложиха вербална подкрепа на GCI. Това са Сърбия, Южна Африка, Южен Судан и Венецуела. Китай с GCI предлага световен ред, който не отдава приоритет на ценностната система на либералните демокрации.
Китай е решен да продължи да оповестява на целия свят своите виждания за бъдещето на човечеството. Затова Си Дзинпин говори за „обща съдба“ на тези, които не споделят ценностите на либералната демокрация. Пекин има впечатляващи ресурси за тази цел. Международната новинарска мрежа на Китай CGTN разполага с два пъти повече задгранични бюра отколкото CNN. А известната на целия свят агенция „Синхуа“ има над 180 бюра по целия свят.
За десетина години „Пояс и път“ промени геополитическия и икономически пейзаж на една огромна част от територията на Африка, Югоизточна Азия, и до голяма степен в Латинска Америка. Много може да се говори за предлаганите от Пекин глобални инициативи. Има гласове „против“, но има и много гласове „за“. Но едно е пределно ясно към днешна дата. Международната система оглавявана от САЩ е непопулярна в мнозинството страни по света. В Пекин са абсолютно прави: международната система действително се нуждае от сериозна реформа. САЩ нямат вече достатъчно ресурс, за да осигуряват финансово досегашното дипломатическо, политическо и военно функциониране на Pax Americana. Не могат да си плащат позицията на „глобален хегемон“. Глобалната финансова система, която захранваше Pax Americana, се срина. Един много знаков „детайл“. Около 30 посолства и мисии на САЩ нямат действащ посланик.
За десетина години Си Дзинпин преобрази Китай. Още от края на 2012 г. в страната на Лао Дзъ започна кампания за подмяната на корумпираните ръководители, уличени в получаването на подкупи. Академията за обществени науки публикува „Синя книга за правовите норми - 2012“. В нея бяха изнесени данни, че около 40% от кадровите работници на висше управленческо ниво признават, че техните жени и деца живеят зад граница. По отношение на въпросните китайски „патриоти“ бяха приети строги постановления. На хората, които не вярват в бъдещето на своята страна, им бе забранено да заемат ръководни длъжности. Промени настъпиха и в партийната работа. На партийните събрания вече е забранено при изказванията да се чете предварително написан текст. Съкратен бе броят на събранията, намалена беше и тяхната продължителност.
Под ръководството на Си Дзинпин до 2030 г. Китай ще бъде безспорно първата икономическа държава в света. Когато става дума за Китай, в България често се споменава и за „китайската мечта“. Понякога има и комични родни картинки. През 2015 г. в хотел „Шератон“ в София бе представена книгата „Китайската мечта“ (Издателство „Изток-Запад“) на Си Дзинпин. Тогавашният български държавен глава заяви пред смаяната аудитория, че според него „китайската мечта била същата като българската мечта“. Аудиторията в залата онемя...
Символът на китайската мечта е Кафявият дракон на императора Тай Цзун (династията Тан). При раждането на 23 януари 599 г. му е било дадено името Ли Шимин. Името на въпросната мечта е социализъм с китайска специфика. На китайски това наименование е записано с осем йероглифа с първоначален смисъл: „Съюз на клановете около престола на прадедите с оттенъци на цветовете на Средната централна държава“. Тези цветове са червен, жълт и сиво-син. Червеният цвят е на конфуцианството. Жълтият цвят е на „жълтата вяра“, на будизма. А сиво-синият е цветът на даоистите. Съчетанието от изброените по-горе цветове дава кафяв цвят.
Има много общо между принципите за строеж на държавата на Чингиз хан и Си Дзинпин:
- властта е над собственоста
- служенето е над владеенето
- справедливостта е над закона
- общото е над личното
- духовното е над материалното
Oгурчик
6 months before
Ма, той га прочети и ВТОРА книга?
Коментирай