Конституцията на България скоро ще навърши 32 години от горещия 13-ти юли 1991 г., когато тя влиза в сила. Третата конституция на страната ни е документ от 169 члена, в които депутатите от Великото народно събрание (къде успешно, къде не толкова) са начертали рамката на правовата държава, в която са се надявали да се превърне България след 45-годишния тоталитарен режим.
За тези малко повече от 3 десетилетия, основният закон на страната е поправян точно шест пъти, като поне в половината от тези случаи промените засягат дейността на съдебната власт. Поставена на последно място от трите власти, след законодателната и изпълнителната, Темида се оказва онова колело, без което каруцата на демокрацията има реална опасност да се обърне безвъзвратно в канавката на историята.
И затова през годините различни кръгове у нас протягаха ръце за нейното овладяване и поставяне в подчинена позиция спрямо останалите две власти в страната. Погледнато реално дори бащите на Конституцията са отредили на Темида леко половинчата позиция, допускайки тя да е единствената от трите власти, в която има квота, излъчена от другите две – политическата квота във Висшия съдебен съвет.
Кадровият орган на третата власт, наричан гальовно от някои и правителството на Темида, всъщност е и реалната ябълка на раздора от години. Защо? Защото освен да се явява HR отдел на съдебната власт, в ръцете на кадровиците реално се намира и самото развитие на магистратското съсловие у нас.
Казано по-просто – хората в огромната си част рядко се вълнуват пряко от съдебната власт у нас. Тя не влиза в домовете им под формата на решения за данъчна политика или законодателни решения като законодателната власт. Не определя как ще живеят гражданите на страната ни – в ред и благоденствие или хаос и беззаконие като изпълнителната власт. Но без нея останалите две са обречени рано или късно да се изродят в диктатури и еднолична власт. Това ясно се видя и в последните 2 години на политическо безвремие, в което държавният глава реално управляваше еднолично страната – със служебни правителства и без действащ парламент, който да ги контролира.
Съдебната власт обаче е важна за всеки един човек в онези редки, но крайно важни моменти от живота му, в които той търси справедливост. Дали заради делба на имоти с роднини, или заради погазени граждански права от някой властови орган у нас или като пострадал от престъпление – всеки човек рано или късно се сблъсква с родната Темида. А резултатът от тази среща рядко е в полза на гражданите на страната. Делата се точат с години, не са един или два случаите, в които се говори за „пари под масата“, с които се оправят определени казуси, а принципа „Имам човек“ от десетилетия е основно кредо, когато някой трябва да почука на храма на Темида.
На този фон разговорите за съдебна реформа у нас са непрестанни, но доста закъснели и неясни. Оплетени в юридически хватки и процедури, мантрата за съдебната реформа се вади всеки път по избори и след това бързо потъва в някое чекмедже като забравен „маркетингов трик“. И така до следващите избори (които напоследък се оказаха доста начесто). Допреди няколко дни.
При гласуването на кабинета „Денков-Габриел“ във вторник, два гласа „за“ дошли от редиците на ДПС принудиха управляващата класа на страната да извадят на дневен ред конституционната реформа и не просто да се говори за нея, но и да се започнат реални действия в тази насока.
Казано по-просто – хората в огромната си част рядко се вълнуват пряко от съдебната власт у нас. Тя не влиза в домовете им под формата на решения за данъчна политика или законодателни решения като законодателната власт. Не определя как ще живеят гражданите на страната ни – в ред и благоденствие или хаос и беззаконие като изпълнителната власт. Но без нея останалите две са обречени рано или късно да се изродят в диктатури и еднолична власт. Това ясно се видя и в последните 2 години на политическо безвремие, в което държавният глава реално управляваше еднолично страната – със служебни правителства и без действащ парламент, който да ги контролира.
Съдебната власт обаче е важна за всеки един човек в онези редки, но крайно важни моменти от живота му, в които той търси справедливост. Дали заради делба на имоти с роднини, или заради погазени граждански права от някой властови орган у нас или като пострадал от престъпление – всеки човек рано или късно се сблъсква с родната Темида. А резултатът от тази среща рядко е в полза на гражданите на страната. Делата се точат с години, не са един или два случаите, в които се говори за „пари под масата“, с които се оправят определени казуси, а принципа „Имам човек“ от десетилетия е основно кредо, когато някой трябва да почука на храма на Темида.
На този фон разговорите за съдебна реформа у нас са непрестанни, но доста закъснели и неясни. Оплетени в юридически хватки и процедури, мантрата за съдебната реформа се вади всеки път по избори и след това бързо потъва в някое чекмедже като забравен „маркетингов трик“. И така до следващите избори (които напоследък се оказаха доста начесто). Допреди няколко дни.
При гласуването на кабинета „Денков-Габриел“ във вторник, два гласа „за“ дошли от редиците на ДПС принудиха управляващата класа на страната да извадят на дневен ред конституционната реформа и не просто да се говори за нея, но и да се започнат реални действия в тази насока.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ и депутатът от движението Делян Пеевски обясниха след гласуването във вторник решението си да подкрепят кабинета „Денков-Габриел“ именно с това – нужно е парламентарно време, за да се проведе истинска реформа в съдебната власт. Минаваща и през промени в основния закон. Ден по-късно заявката им беше изпълнена, а се оказа и че Пеевски е и сред основните двигатели в движението за промяна на основния закон. То, от своя страна още през февруари миналата година внесе свой проект за промени в Конституцията, подготвян с участието и на Пеевски, но без да се стига до реалното му разглеждане. Затова днес участието на Пеевски и Карадайъ в комисията, която ще се занимава с промените е повече от знаково. То показва, че ДПС е дало своя кредит на време единствено и само за провеждането на тази жизненоважна за обществото промяна.
Затова и логично, ден след избора на Пеевски за участник в комисията по конституционни въпроси на НС, започнаха и опитите за нейното бламиране. През парламентарни хватки и опити на различни партийни лица да опорочат процеса, който трябва да отвори един по-голям разговор – за промяната в обществения договор на страната.
"Не говорим за дадена персона, а че някои партии и организации вече не могат да бъдат морални съдници на България. Това заяви народният представител от ДПС Делян Пеевски пред журналисти в парламента, след като той и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ проведоха среща със съпредседателя на „Демократична България” Христо Иванов.
"Доверието се дава на различни партии, идват нашите избиратели, гласуват и ни дават доверие. Всички тук сме с излъчено доверие. Няма как да позволим една партия, която е, да бъде съдник на другите. Те нямат това морално право. Не може да има по-добри избиратели и по-лоши избиратели, по-умни избиратели и по-глупави избиратели, по-красиви или по-грозни избиратели, както се опитват умнокрасивите, които сами се определят така, да ни налагат. Това свърши", припомни той.
Междувременно, отново като гарант за това че реформата наистина ще се състои, от ДПС публикуваха и своя проект за промени в Конституцията, изготвен от ДПС. Той всъщност не е нов, движението го предложи още преди година и половина. ДПС представи промените в Конституцията първо в Брюксел, където на 1 февруари 2022 г. лидерът на Движението Мустафа Карадайъ проведе серия срещи в централата на АЛДЕ. Поправките в Конституцията бяха представени на Хуан Фернандо Лопез Агилар, председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), на Адриан Васкез Лазара, евродепутат, председател на Комисията по правни въпроси на ЕП, на Стефан Сежурне, председател на група „Обнови Европа“ и на Софи инт Велд, евродепутат, председател на Група за наблюдение на демокрацията, правовата държава и основните права към Комисия LIBE в ЕП.
Проектът получи одобрението на Вера Юрова, зам.-председател на Европейската комисия по ценности и прозрачност, на която също бе специално представен. Проектът бе изпратен и на посланиците на всички страни-членки на ЕС, в посолствата на балканските страни и на страните членки на НАТО. На 2 февруари 2022 г. проектът на ДПС за промени в Конституцията бе даден на парламентарните групи в Народното събрание.
Сега предстои най-важната част – реалното случване на съдебната реформа у нас. И ако се разчитат правилно знаците на ДПС, този път тя ще трябва се състои качествено и в полза на хората. А не на определени задкулисни кръгове, които са свикнали от години да стискат Темида за гушата в своя полза.
Какво предвижда проектът на ДПС?
Публикуваните от ДПС промени в Конституцията предвиждат кардинална съдебна реформа чрез разделяне на ВСС на два висши съвета, а главният прокурор да има само с методическа функция. Според идеята двата висши съвета - на съдиите и на прокурорите, които да се състоят от по 13 души. Членовете от квотата на парламента в двата съвета ще се избират с мнозинство от 2/3.
Движението предлага сегашните членове по право във ВСС - главният прокурор, председателите на ВАС и ВКС и министърът на правосъдието, да не участват в новите два съвета. Промените в Конституцията, предложени от ДПС, отразяват изцяло препоръките на Венецианската комисия към България, както и всички забележки на европейските и евроатлантическите партньори на страната ни.
В проекта си ДПС предлага да се премахне правомощието на обвинител №1 по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, което предвижда осъществяването на надзора за законност. Това означава, че занапред главният прокурор няма да може да се произнася върху конкретни прокурорски актове и най-важното – слага се край на пирамидалната структура на прокуратурата, която бе критикувана от европейските институции. Отмяната на това правомощие премахва и възможността обвинител №1 да се произнася по прекратени преди години дела, ако актът на прекратяване не е бил обжалван пред съда.
Остава второто правомощие на главния прокурор по чл. 126, ал. 2. То предвижда да се осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, като целта е еднаквото прилагане на закона. Разглеждаме и преразглеждаме въпроса с правомощията на главния прокурор. Прехвърляме надзора за законност от главния прокурор на съответните по-горни инстанции в прокуратурата. В полето на главния прокурор оставяме само методическите указания, такива каквито правомощия имат ВКС и ВАС за уеднаквяване на практиката на различните съдилища и прокуратури, заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ на 3 февруари 2022 г., когато Движението представи проекта си пред журналисти в парламента.
След проведените разговори в Брюксел Движението предложи членовете на Конституционния съд също да се избират с мнозинство от 2/3. Проектът за конституционни промени на ДПС предвижда още уреждане на въпроса с индивидуалната конституционна жалба
trud.bg
