Когото Господ иска да погуби, първо му взема ума. А когато някой човек иска да установи диктатура върху останалите човеци – първо лишава думите от смисъл. Това наблюдаваме, у нас, от парламентарните избори насам, коментира заполитологът Евгений Дайнов.
Властта се опитва да се превърне в диктатура и затова ударно обезсмисля думите, с които описваме света. Защото, когато няма да имаме думи, няма да можем да описваме света; и няма да можем да го разбираме. Ще сме готови да живеем като без-словесен добитък – жертви на силните и на корпулентните. Затова, ако не искаме да ставаме добитък – време е да се ангажираме с просветителско усилие. Да върнем смисъла на думите, казва още той пред Дир.бг
Кравите са онези, които не познават думите. Ние не сме – не бива да сме – крави. Да, знам, че в днешно време невежеството е модерно, а знанието се смята за някакво сексуално извращение.
Но – да опитаме. Да вземем, например, думата „олигарх”. Всички размятат тази думичка така, щото тя вече просто означава „един, когото не харесвам”. А тя изобщо не означава това. Тя е конкретно понятие и има своите корени в „олигархия”, описана от Аристотел (преди 2 300 години) така: „Олигархия – група заможни мъже, управляващи държавата не за общото благо, а за своето благо”. В по-нови времена и първо в Русия преди 20-тина години думата „олигарх” (м.р. ед.ч.) придобива по-съвременна трактовка: „Олигарх – мъж, който ползва своята близост с властта, за да присвоява обществен ресурс и да изкривява правилата на икономиката в своя полза”. Ясно? Хайде сега да наложим върху действителността тези дефиниции – тези думи, които спасихме от безсмислието, размишлява Дайнов.
Кой ни управлява в момента? Отдадени на Отечеството безсребреници – или „група заможни мъже, управляващи държавата за своето благо”? В тази групичка има ли мъже, които да „ползват своята близост с властта, за да присвояват обществен ресурс и да изкривяват правилата на икономиката в своя полза”? Да печелят нагласени обществени поръчки? Да крадат от строителството на пътища? Да установяват монополи, като изкривяват правилата на конкуренцията?
Знаете отговорите на тия въпроси. Знаете и имената на замесените корпулентни деятели. Забележете: за да си олигарх, трябва да си част от държавната власт, чрез която работиш за собственото си благо. Ако не си част от държавната власт – не си никакъв олигарх. Аз, например, и да искам – не съм олигарх. Не съм в държавната власт. Даскал съм и то – в частен университет. Не ставам. И други набедени не стават. Какъв олигарх може, например, да бъде нароченият напоследък Иво Прокопиев” Той не е в държавната власт. Няма достъп до обществени ресурси. И няма възможността да налага монопол върху никой сектор на икономиката – именно защото не притежава парче от държавната власт. И така кръгът се затваря, смта той.
Или да вземем другата обида, разхвърляна насам-натам от корпулентните медии и други слуги на властта: „грантаджия”. Грантаджиите били лоши, защото клатели стабилността; а пък правителството било добро, защото не вземало „грантове”... Да видим. Що е то – „грант”? Това са пари, давани безвъзмездно, но под контрол, за да бъде свършена някаква общественополезна работа. Швейцария, например, дава такива пари на български държавни и не-държавни организации, за да опазваме природата. Това са „грантове” от по няколко стотици до няколко хиляди франка. Техните адресати са обикновено попържани като „грантаджии”. Грантове са обаче и „европейските средства”. Тук вече не става пари за хиляди, а за милиарди – дотук над 15 милиарда. Огромната част от тези милиарди отиват в правителството и по-малка част – в общините. И какво излиза? Правителството, което било клатено от „грантаджиите” се оказва... най-големият „грантаджия”, абсолютно без всякаква конкуренция, казва още политологът.
Последно – думата „либерал”. Кой ли не е псуван на „либерал” напоследък. Но и тази дума си има точно определен смисъл. „Либералите” се появяват в края на 17-ти век и твърдят следните неща. Всички хора са свободни, защото никой няма господар над себе си. А щом никой няма господар – значи, всички хора са и равни помежду си (никой не е господар някому, та да е по-малко равен). Оттук: хората, за да живеят заедно без размирици, е добре така да си направят обществото, че то да брани правата на всеки отделен човек. Да няма изоставени, онеправдани или обезчестени. В средата на 20-ти век всичко това вече е залегнало в конституциите на повечето нормални държави, както и в основите на международните организации, които те създават, като например ООН. Та – кое му е нередното човек да е „либерал”? Лошо е да имаме права? Лошо е да нямаме господари над главите си? Лошо е да имаме свободата да решаваме сами, какво да правим с живота си?, смята той.
Или е лошо това, че каквото и да решим да правим с живота си, нямаме правото да настъпваме някой друг? Или може би е лошо това, че тъй като всички хора са равни и имат еднакво достойнство, то според „либералите” те, хората, трябва да се отнасят възпитано и уважително един към друг? Лошо ли е да се обръщаме един към друг с „бихте ли бил така добър”, вместо с – „абе педерас скапан, ще ти смачкам муцуната...”?
Думите имат своите точно определени значения и смисли. Убиването на думите убива смислите. А там, където няма смисъл – винаги има диктатура, т.е. някой се обявява за наш господар и започва да ни стриже. Предлагам да не помагаме на мераклиите за диктатори; имат си достатъчно платени помагачи, завършва Дайнов.
