"Днес чухме, че Никола Минчев бил най-демократичният и диалогичен човек в НС, в българската политика и едва ли не на планетата. Става дума за същия, който утвърди парламентаризма и демокрацията с поставянето на железните огради в сградата на НС - абсолютен прецедент в световната история на мракобесието. Оставката на този пореден случайник в политиката, чието място изобщо не е в Парламента, та камо ли в председателското кресло, бе превърната от един хитър режисьор в ревлива мелодрама, в която лекетата от ПП ридаеха, ставаха на крака, аплодираха и възвеличаваха едно невзрачно човече - по-възпитано и образовано от Простата Кърджалийска, но също толкова послушно и незначително.
Сълзливата оплакваческа комедия в днешни времена е патент и инструмент на глобализма. С нея той увенчава своите послушници и им вдига виртуални героични паметници. Каква пошлост - Никола Минчев хълца, Вигенин се дави от плач, а Киро, който няколко минути преди края на протяжния панаир, прие съответните наставления от Лорер, се изправи като Йохан на барикадата и произнесе сетни прощални думи "пред смъртта и пред дружина". Отвратително представление на човечета , които никога не са защитавали национална кауза, а драпат само за келепир. И си благодарят, благодарят, благодарят един другиму за превъзходно свършената работа.
"Цялата паплач, която се изреди да плямпа "за" и "против", показа само едно - че е политически мъртвец, който "гние и вони до Бога" ( Шекспир, "Хамлет") . Единствено Костадин Костадинов говореше достойно и ... може би Чолаков, който заяви, че демократичният и диалогичен юрист Минчев е поставял на гласуване антиконституционни текстове. Депутатите са приемали антиконституционни закони под младата му диригентска палка. Това означава, че "демократичният идол" Минчев или не е демократ или не е юрист. Чолаков с право каза, ако остане на власт, ПП би могла да управлява само с терор. Колкото до мен, аз съм убедена, че дядовата Минчова унука щеше да оправдава и прилага тоя терор без капка колебание.
Но нима допреди година ГЕРБ не управляваше с терор и полицейски произвол?
А питекът Христо Иванов - жив да го ожалиш. Той непрекъснато се изливаше в реплики и дуплики, в ластици и афоризми, които доказваха едно единствено нещо - чилякоподобният схваща ясно, че политическият прибой вече го е ударил в скалите и го е отнесъл безвъзвратно на дъното. Въпреки навигационните му умения, оценени от Козяк. Несносното бръщолевене на верния му гном, имитиращо безмислени интелектуални фльонги и обрати, бе доказателство за същата "печална равносметка" - ДеБъ, раково образувание от пет национални предатели, без никаква народна подкрепа и с нулев шанс на следващите избори, изчезва от политиката."
"Ако пък някоя баба на село е подвила крак пред телевизора да хапне залък хляб и сирене и да зърне Корнелия, тя също няма да направи грешката да гласува за тленните останки на БСП.
Това беше и прощалният вопъл на ПП към отлитащата власт. След седмица се надявам тези бездарни актьорчета да посъкратят сърцераздирателната сцена с подсмърчането и "сбогуването с народа". Ще бъде много по-достойно. Това няма да бъде лебедова песен, а грак на подли гларуси, чиято плячка им се изплъзва.
Апропо, чухте ли мяукането на фрескавия Мирослав, когото вече всички не наричат другояче, освен "рогоносецът". Той изрази пълна подкрепа за баджанака си. Честно казано - беше ми жал за това момче с тъповата физиономия и огромен - може би не само говорен - дефект. Италианците имат една цинична поговорка : "Le corna son' com' i dent' - fan' mal, ma aiutan' a magnar'." Поговорката е на народно наречие, чула съм я в Умбрия и гласи следното: "Рогата са като зъбите - болят ( има се предвид когато растат ), но помагат да ядеш"!. Ето защо някои достойни партийци не само делят на драго сърце любовницата си с шефа, но пламенно го защитават от парламентарната трибуна. Нали иначе щяха да гледат депутатско плюскане през крив макарон?
"
Милена Върбанова
