Няколко седмици преди да се появи първият случай у нас бяхме свидетели на едни „говорещи глави“ в националните медии, които разясняваха, поясняваха и, да речем, предупреждаваха. Тайно се надявах, че паралелно с това едни умни глави работят върху план за действие, ако (когато) засегне и нас. Уви! Имаме извънредно положение, гласувано от Народното Събрание без уточнение какво включва то. Появи се разпореждане на Министъра на здравеопазването, което внесе малко яснота относно извънредността. Въпросите, които не ми дават мира, са много. И включват:
1. Колко средства е отделила държавата за справяне с проблема, в т.ч. подпомагане на бизнеса? Който в близко бъдеще няма как да функционира пълнокръвно. И да плаща заплати, данъци, осигуровки. (това към министър Горанов и премиера)
2. Ще има ли банкова, НОИ, НАП ваканция, докато трае извънредното положение, като не пропускаме и бързите кредити? Защото много хора имат кредити – ипотечни, бизнес, потребителски, а икономиката ще е в колапс не само в национален, но и в световен мащаб. (пак към министър Горанов и премиера)
3. Какво правим с възрастните хора, чиито деца са в чужбина? Кой им помага, пазарува и наглежда? (към министър Сачева и премиера)
4. Има ли телефон (национален), на който хора със съмнения за зараза да се обаждат и да получат помощ и указания? (към министър Ананиев и премиера)
5. Този е един от най-важните – как е гарантиран животът и здравето на хората, които са на фронтовата линия – здравните служители (адекватна екипировка и оборудване)? Без тях бройката легла няма никакво значение. За заплатите им няма да повдигам въпрос.(пак към министър Ананиев и премиера)
Ситуацията е кризисна. Не само у нас, но и в световен мащаб. Крути мерки към хората без адекватна намеса на държавата няма да свършат работа, мисля.
Господа управляващи, поемете персонална отговорност, за да сме наясно кой не си е свършил работата, и вместо да паникьосвате населението, покажете, че сте помислили за неговото оцеляване. Ако изобщо сте.
