Дипломацията не е това, което изглежда

Посещенията на европейски политици в Скопие не бива да ни заблуждават, че ЕС вече е на наша страна

Едно от най-важните изкуства в дипломацията е това да разпознаваш истинското съдържание на посланията, които политиците излъчват. Колко беди и неприятности биха могли да бъдат избегнати, ако през годините назад политиците биха притежавали и прилагали частица от това изкуство. И най-малкото, не биха правили грешки, които да хвърлят в заблуждение обществото.

През миналата седмица в Скопие на посещение бяха трима министри на външните работи – от Австрия, Чехия и Словакия. Официално тяхната мисия бе да се опитат да внушат на местния управленски елит, както и на опозицията в страната, че времето на важните политически решения за европейския път на Северна Македония вече е дошло. Даже в известен смисъл вече е прахосано. Събрани в така наречения Славков формат, тримата висши дипломати се изживяваха като пратеници в специална мисия на еврокомисаря по външната политика и сигурността Жозеп Борел. Те така и бяха обявени от местните медии в Скопие, вероятно, за да се подчертае значимостта на визитата им и на това, което и тримата поотделно и заедно, ще кажат на политиците и пред медиите. Жозеп Борел си има достатъчно ангажименти и главоболия, свързани с войната в Украйна, но и с усилията да върне Белград и Прищина на масата на преговорите за нормализация на отношенията им, който процес отново зацикли  по начин, който предизвика напрежение не само от двете страни на границата между Косово и Сърбия. Но пък този тристранен формат, влючващ шефовете на дипломацията от Виена, Прага и Братислава хем е достатъчно авторитетен, хем пък създава представата за нова мобилност в поведението на Брюксел по отношение на страните от Западните Балкани, в които нещата по европейския им път скърцат.

И още нещо –  на посещение в Скопие вчера пристигна още една „тройка“, „Ваймарската“ – тази от Париж, Берлин и Варшава. Както се вижда, налице е степенуване на форматите, чрез които Европейският съюз и неговата външна политика се опитват да повлияят и осигурят такива политически решения, в случая, от политиците от Северна Македония, които да бъдат в хармония с линията на поведение на Брюксел за разширяване на европейското семейство. И в тази втората „тройка“ разбира се, има степенуване, като най-важен член ще бъде външният министър на Франция – страната, която през 2019 г. наложи спиране на процеса на евроинтеграция на страните от Западните Балкани с искането за промяна на методологията, по която това се случва. А през миналата година, в края на своето председателство на Съвета на ЕС, внесе и създаде ситуация от Скопие и София да бъде прието т.нар. френско предложение, което после стана позиция на всички страни членки на ЕС.

Александер Шаленберг, Ян Липавски и Мирослав Влаховски от Виена, Прага и Братислава отидоха в Скопие, казаха каквото имат да казват и си заминаха, хвърляйки в безпокойството местните управляващи, а и опозицията там. И причината за това не е дори в онзи момент от изказването на Шаленберг, който, както по-късно се оказа, е бил преведен неточно от правителствената преводачка, присъствала на пресконференцията с тримата гости. Какво е чула и какво е разбрала въпросната дама, така и не стана ясно, но пред журналистите бе съобщено, че австрийският външен министър предвижда „изолация“ на Северна Македония, ако в срок не бъдат изпълнени договореностите около така нареченото френско предложение. Става дума за задължението, поето от Скопие за промяна на конституцията и включването на българите в държавата като част от българския народ в основния закон.

Когато има договор, той трябва да се спазва. Неволната грешка на преводачката обаче се оказа повод за остра реакция от страна на медиите, а и на политиците, които едва ли не съзряха в изказването на Шаленберг закана и намеса във вътрешните работи на страната си. Е, скоро стана ясно, че преводът не е коректен и че австрийският външен министър е казал нещо друго, без това да намалява неговата и на колегите му загриженост от липсата на яснота за решението за промяната на конституцията. В смисъл, че ако сега не се направи това, което е записано в приетото от парламента в Скопие предложение на Париж, всички усилия, които Северна Македония е направила досега в изминалите 18 години по пътя на европейската интеграция ще бъдат нахалост. Времето е малко, времето не достига, за да се пропилява с лека ръка. Извод: променяйте конституцията и вписвайте българите в нея.

Не знам дали в Скопие разбраха правилно дълбочината на загрижеността, която всеки от тримата гости поотделно и всички те заедно изразиха. Оставам с впечатлението, че предупрежденията от министрите отново бяха пуснати като поредната тема за вътрешнопартийна и политическа употреба. Да, управляващите от правителството на премиера Димитър Ковачевски приеха всичко казано от гостите повече като потупване по рамото за свършената досега работа, отколкото като критика, че в крайна сметка нещата не вървят. Може и така да е. Защото истинското съдържание на посланието с гостуването на тримата авторитетни дипломати бе насочено преди всичко към местната опозиция. И към нейния лидер Християн Мицковски, председател на ВМРО-ДПМНЕ, който продължава да отказва да даде подкрепа за промяна на конституцията и за включването на българите в нея.

Каквито и политически заклинания да идват от страна на премиера Ковачевски, каквито и схеми да се разработват, колкото и отимизъм да струи от неговите изказвания, все още няма никаква, ама никаква, яснота дали е осигурено мнозинство от две трети от депутатите за подкрепа на промяната. Ако беше другояче, досега предложението на работната група за включването в основния закон на шест етнически общности в държавата, между които и българите, да беше внесено и пуснато в парламентарната процедура. А не да се държи някъде по папките в правителството, да се премята от бюро на бюро и ха да влиза в дневния ред на кабинета, ха да не влиза, което си  е сигурен знак за притесненията на премиера, че при липсата на гаранции за мнозинство от 80 депутатски гласа цялата идея може да бъде компрометирана.

Да, Мицковски все още държи ключа към решението. Знаете неговата формула за „българизация“, която щяла да последва с промяната на конституцията и включването на българите в нея, както и заплахата, че и след това България в хода на преговорния процес щяла да поставя нови искания и дори вето пред Северна Македония. Онзи ден в жегите външното ни министерство даде обяснение и по този въпрос, стига някой оттатък границата да иска да го прочете и осмисли. В което се съмнявам.

Има и още нещо. Прочетох и чух тук-там у нас, че с визитата на тримата министри на външните работи в Скопие ЕС показвала, че в Брюксел все повече се приемала позицията на България, отколкото тази на Северна Македония. Щом натискат онези край Вардар да направят промените, които и ние искаме, значи стоят зад нас. С други думи, че онази тенденция страните членки да изказват повече симпатии към държавата кандидат за членство, вместо на партньора  България, била вече прекършена. Но това е привидната логика. На подобни оптимисти искам да препоръчам да не бързат. Няма какво да се заблуждаваме.

Както вече казах, мисията на тримата дипломати бе да се окаже подкрепа на управляващите в Скопие срещу непримиримата опозиция тъкмо защото лобирането от страна на политиците им е по-ефективно от българското. И лобирането им сред брюкселските чиновници и институции не е спряло. А ако има някакъв страх у властите в Скопие, той е да не се стигне до ситуация за „билатеризиране“ на преговорния процес. Тоест, да не би решението за стартиране на преговорния процес на Северна Македония за членство в ЕС да зависи от двустранните отношения със София. С ЕС биха могли да се разберат, както се вижда, докато с България… знае ли човек?

Автор: Костадин Филипов

trud.bg