Епистоларната проза на Онуй беше изпратена по Каракачанката до бай Доналд отвъд океана. Няма как да не се потреса душевно при мислената картинка "Онуй пише писмо на Тръмпи": изплезен език, оцъклени очи, треперещи ръце, задраскани думи и писане десет пъти на писмото....но важна е целта!
Личните писма между тъмен балкански субект, изживяващ се като премиер и американския президент, някак си не ми се вписват в дипломацията, но може пък и аз да не разбирам, знае ли човек? Може и бай Доналд да прочете писмото /отплесвам се в размисли дали същото е на английски, че ако писменият му е като говоримият, жална му майка на писмото.../, но не е много сигурно, освен ако не иска да се поразведри и посмее.