Три държави в Европейския съюз, сред които и България, образуват група на нарушителите на върховенството на правото. А това не е престижна компания. Една от първите задачи на новото правителство е да излезе от тази група, което ще е от ключова важност за подобряването на имиджа на страната ни.
И тук не става дума за някакви символични ползи: в съвременния свят репутацията и финансовото състояние са тясно обвързани (поне що се отнася до държави извън кръга на глобалните и регионални суперсили).
Унгария и Полша
Голямото внимание е концентрирано, разбира се, върху Унгария и най-вече Полша. Полският Конституционен съд наскоро заяви, че няма да се съобразява с определени решения на Съда на ЕС в Люксембург (и дори постави под въпрос разпоредби от основните договори на Съюза).
Откритата война се разрази, когато този европейски съд наложи на Полша едномилионна глоба на ден за това, че правителството на партията на Качински грубо се намесва в съдебната власт и подменя съдии с партийни лоялисти. Конфликтът ескалира до степен да се заговори за Полекзит (излизане на Полша от ЕС), макар че тези приказки за момента са по-скоро реторическо преувеличение.
Унгария също е в радара на ЕС за нарушения срещу правовата държава. В унгарския случай те са многобройни – от изгонването на Централно-европейския университет от Будапеща във Виена по политически причини, през налагането на Путински ограничения на неправителствения сектор, до затварянето на неудобни научни институти, като програмите по джендър изследвания, например.
Но всъщност основният проблем на Виктор Орбан с правовата държава е, че след 2010 година той успя да подмени – чрез приемане на нова конституция и законодателни машинации – радикално магистратите и независимите регулатори със свои партийни лоялисти.
Вместо разделение на властите, той изгради модел на тотална партийна доминация със силни автократични елементи. Дори и обединената опозиция да спечели парламентарните избори догодина, Орбан ще продължи да бъде окопан в съд, прокуратура и многобройни независими (по идея) държавни агенции.
Ситуацията в България
Българската ситуация днес е това, което може да се случи догодина в Унгария. Опозицията у нас вече спечели три парламентарни избора и накрая успя да се координира достатъчно, за да създаде правителство.
ГЕРБ и ДПС обаче продължават да са окопани в прокуратурата и агенции като КЕВР.
Именно тази окопаност ни поставя в групата на нарушителите на принципа на правовата държава, защото вместо независими органи, всъщност имаме инструменти за изпълнение на партийни поръчки.
Още в първите дни от управлението на новото правителство, окопалите се в прокуратурата и регулаторите бивши управляващи откриха огън по новото правителство.
Особено забележителна беше акцията на Иван Гешев при отказа му да преговаря със свидетел, готов да разкрие лица нагоре по веригата на бившите управляващи в схема за открадване на над 50 млн. от хазната.
Това, което се знае е, че парите ги няма, този, който ги е изтеглил (кеш!), е хванат, но няма прокурор, който да преговаря с него, така че да се стигне до истинските извършители, а не само до мулето, наето за операцията срещу два джипа.
Всяка прокуратура по света би се отзовала веднага и би се опитала да достигне максимално високо в пирамидата на властта. Нашата прокуратура, обаче, що се отнася до бившите управляващи се прицелва винаги максимално ниско – при този случай, в мулето. Това не е прецедент.
В грандиозната афера с ощетяването на хазната с половин милиард лева от хазартния бизнес на Васил Божков прокуратурата също се прицели пак възможно най-ниско – в Комисията по хазарта, която дори не е независима, а е пряко подчинена да министъра на финансите.
Версията, по която прокуратурата работи, е че Божков е заговорничил точно с тази комисия зад гърба и без знанието на Горанов и Борисов. Всичко това, разбира се, отново е по-скоро стрелба по муле, за да се прикрие висшестоящ. И демонстрира, че ГЕРБ нямат нужда от адвокати, защото направо си имат прокурор (и то главен).
Какви са конкретните стъпки?
Как може да се излезе от тази ситуация без да се нарушава формално самия принцип на правовата държава?
Това е големият въпрос у нас днес, това ще е вероятно големият въпрос в Унгария догодина. ЕС се опитва да помага, доколкото може. Срещу Унгария и Полша текат процедури по чл. 7 на Договора за ЕС (ДЕС), които теоретично могат да приключат с ограничаване на членските права на двете държави.
Но практически това е невъзможно, защото за крайното решение се изисква единодушие между поне 26 държави, а Полша и Унгария ще си помагат една на друга. Затова по-реалистичните механизми, с които ЕС разполага, са следните:
– обвързаността на бюджета на ЕС със спазването на принципите на правовата държава, което може да доведе до спиране на фондове;
– одобрението на плана за Възстановяване и устойчивост е зависимо от решаването на проблемите с правовата държава.
Това са инструментите, които сe отнасят и до България. Много е важно страната ни да изпрати силен сигнал, че има ново управление, което ще подхожда по съвсем различен начин и няма да става нужда от употребата на тези механизми. От символно значение е Кирил Петков да участва на първия за мандата си Европейския съвет, най-малкото защото сме парламентарна република и МС води външната и вътрешната политика на страната.
Но дори по-значимо е да се демонстрира, че има скъсване с практиките на миналото правителство, които са и причината да сме в непрестижната група и да имаме лоша обща репутация.
Във вътрешен план новото управление трябва бързо да използва законодателните възможности за реформи: премахването на специализираните съд и прокуратура, структурните и персонални промени в КПКОНПИ, разписването на смисъла на “контрол за законност” и “методическите указания”, с които де факто главният прокурор държи в подчинение колегите си.
А случаят с “Автомагистрали” демонстрира, че трябва да се разширят и възможностите за съдебно обжалване на действия и особено на бездействия от страна на прокуратурата.
Не по-малко важно е как новите управляващи ще кадруват в органи като ВСС, Инспектората, КС и т.н. Техните номинации трябва да са хора с експертиза и доказана обществена позиция, а не партийни делегати. Ако се чудят как да ги търсят, да си спомнят за Кристиян Таков и да се ориентират по неговия пример.
Подкрепа отвън
България не е сама в борбата си за некорумпирано управление. Не само ЕС, но и САЩ пратиха изключително силно послание със санкциите по закона “Магнитски”.
В допълнение, разследващият журналист Николай Стайков наскоро получи признание от Държавния департамент на САЩ чрез Антъни Блинкън, който го обяви за един от най-изявените борци срещу корупцията.
Тази новина не беше отразена много обстойно у нас, но все пак от кумова срама прокуратурата започна действия срещу трима прокурори от “Осемте джуджета” – аферата, разкрита от Николай Стайков (Антикорупционния фонд).
Промяната по отношение на правовата държава може да се случи и това е важно изискване на избирателя. Новото управление обаче трябва добре да обясни на хората какво е нужното съдържание на тази реформа. А ако окопалите се не го разбират, време е сериозно да помислят за оставка.
Анализът на Даниел Смилов е публикуван от „Дойче веле”, заглавието е на Narod.bg
