ЧЕЗ продава бизнеса си в България. Това, което се говореше в средите на енергетиците от няколко години и постепенно стана публична тайна, днес е факт. Желаещи не липсват, все пак става въпрос за бизнес, чиито приходи са милиардни и гарантирани. Вече има подадени обвързващи оферти, а кандидатите са както частни дружества, така и компании със значително държавно участие в лицето на румънската Electrica. Досега за електроснабдяването и електроразпределението на част от българите се грижеше фирма, собственост на чешката държава. От утре току-виж дружеството с преобладаващо участие на румънската държава поеме щафетата. Което прави резонен въпроса ние, българите, държава нямаме ли? Може и да имаме, но очевидно тя е над тези неща.
Вчера министър Теменужка Петкова заяви, че за покупката на бизнеса на ЧЕЗ ще е нужен сериозен ресурс не само за придобиването му, но и за инвестиции и за поддръжка на мрежата. С други думи, България няма да участва и няма да прави опит да откупи собствеността си обратно. Така де, защо да се морят висшите ни държавни чиновници, като четвърт век се глезят на работата с лекото и на баницата с мекото? Ами то, погледнато отвсякъде, покупката на бизнеса на ЧЕЗ си е тегоба. Ще трябва да се работи с милиони дребни и капризни клиенти; да се поддържат инфраструктури, потребителски центрове, мрежи, аварийни групи; да се води сложно счетоводство - едно за целите на регулирането, друго за данъчни цели; да се оптимизират разходи, да се гарантират приходи; да се съблюдават изискванията на лицензите и да се правят още куп досадни неща.
