"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"
Да ме прости великия поет и революционер че му крада заглавието на блестящия текст, публикуван във в-к „Знаме“ на втори март 1875 година. Незнайно защо Ботев тогава се подписва с псевдонима „Михал“.
И тъй, приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Сънува че Бойко Борисов е паднал от власт и един млад левент е дошъл от Канада и спечелил бързо народната любов. Лошото на сънищата е, че почти винаги след тях човек се събужда и вижда грозната действителност.
Действителност на излъгани очаквания, на замъглени миражи, на осъзната безперспективност. Ботев допълва - Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров.
А нашето лято се отдалечава безнадеждно. Мразим люто ГЕРБ. Разлюбихме ПП. БСП вече твърдо за нищо не става. Какво ни остава? Да чакаме нов месия? Да въртим задници от Москва към Вашингтон, че не дай си боже да се наложи обратното движение? Или да плюем и пърдим под юргана, проклинайки собствената си орисия?
Дойде март, зимата си отива. За жалост, обаче, иде политическата зима. Зимата на отчаянието? На липсата на перспектива? На скованото бездействие?
Може и така - Кукуригу! Ето петлите! Джав, джав! Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.
Дали, поете...
Владимир Танев
