Искате ли президент с чуждо гражданство?

Предлаганата конституционна промяна е нов опит за демонтаж на носещи елементи на националната държава

Представяте ли си президент на България да стане лице, което, наред с българското гражданство, е и гражданин на Република Турция? Възможно е този човек да е прекрасен и харизматичен, но политическият символ би бил унизителен за националното ни достойнство - повече от век, 115 години, след отхвърлянето на васалния статут на България към Османската империя и обявяването на Независимостта, държавен глава да стане човек, който се е клел да бъде лоялен към конституцията и законите на Турция.

А представяте ли си за председател на Парламента да бъде излъчен депутат, който е и гражданин на Русия, която обяви България за неприятелска държава? Или пък на Северна Македония, където голяма част от държавния елит отрича българската история. Въобще, идеята за отмяната на конституционната забрана за двойно гражданство на лицата, които заемат висши държавни длъжности - народни представители, президент, вицепрезидент, министри, конституционни съдии - е вредна и опасна за националната сигурност и държавния суверенитет. Стига, разбира се, да ни е важно, като нация, да имаме национална сигурност и държавен суверенитет. Ако не ни е важно, може да разрешим не само лица с двойно гражданство, но и на лица, които въобще нямат българско гражданство, да ни управляват. Колко му е - глобализация, би казал някой либералстващ конституционен самодеец.

Застъпниците да се отворят висшите етажи на българската държава за граждани, които са се клели в лоялност и на други държави, сигурно биха предложили като компромис забраната за двойно гражданство да не се прилага, ако второто гражданство е на страна от ЕС. Подобен компромис обаче не намалява опасността. Всяка държава-членка на нашия Европейски съюз не само споделя общите европейски ценности, но има и свои специфични национални интереси по редица текущи въпроси. Тези интереси често се разминават и дори са противоположни на интересите на други страни-членки. Ето ви актуален пример - Австрия и Нидерландия, водени от свои, предимно икономически интереси, пречат на България за Шенген. Чии интереси ще защитава един български министър-председател или министър, който е и гражданин на Австрия или на Нидерландия? Българските, австрийските или нидерландските? Или сутрин ще служи на едните, а следобед - на другите.

Предлаганата конституционна промяна - отпадане на забраната за двойно гражданство на депутати, министри, президент, вицепрезидент и пр., е нов опит за демонтаж на носещи елементи на националната държава. Но както казваха знаменитите братя Стругацки: „понеделник започва от събота“. Първият опит беше направен преди две години, насърчен от нарушаването на Конституцията от президента Радев, който назначи Кирил Петков за министър, въпреки и канадското му гражданство.

Тогава цялата президентска кохорта, вкл. Инициативният комитет, издигнал го за втори мандат, истерично твърдяха, че забраната за двойно гражданство била „анахронизъм“ и „ненужна“. Днес тази кохорта пее съвсем друга песен, но щетите, които нанесе с невежественото и конюнктурно отношение по такъв фундаментален конституционен въпрос, остават - от най-високо държавно ниво придадоха обществена легитимност на тезата за отваряне на държавната власт за лица с двойно гражданство. Отвориха „кутията на Пандора“. Още тогава, през 2021 г., публикувах конституционен анализ в „Труд“ под заглавие: „Не пипайте Конституцията за двойното гражданство“ .

Актуалните предложения налагат да се припомни, че трябва рязко да се отрече средношколският аргумент, че в 16 държави от ЕС нямало такава забрана. Валидният аргумент е защо в останалите 11 държави има такава забрана - защото това се налага от специфични национални, исторически, политически и социо-културни причини.

Общественият интерес повелява при осъществяването на публичната власт от висшите конституционни органи да бъде олицетворен и защитен държавният суверенитет, националната сигурност, териториалната цялост и единството на българската нация. Забраната лица с второ гражданство да заемат такива постове е продукт на нашата национална специфика, формирана в сложни и конфликтни геополитически и регионални условия. Трябва да се знае, че всяка държава разглежда „двойния“ гражданин само като собствен гражданин по отношение на неговите права и задължения. Това може да доведе и до т. нар. конфликт на лоялности. Затова смисълът от тази забрана трябва да бъде разбран в дълбочина. С нея не се нарушават права, не се ерозира всеобщото избирателно право, а се защитава надмощен обществен интерес - държавният суверенитет и националната сигурност. Конституционният съд изтъква, че осъществяването на публична власт е достатъчен критерий за въвеждането на квалификации за пасивното избирателно право, като липсата на друго гражданство у кандидатите за народни представители, министри, президент и вицепрезидент (вж. РКС N 15 от 1995 г.).

След Втората световна война и най-вече след процеса на деколониализация има тенденция към допускане на двойното гражданство в редица държави от Европа и Америка. Това се отнася особено за отношенията в бившите колониални империи, където двойното гражданство се ползва като инструмент за запазване на чувството за общност у освободените народи с някогашната метрополия. Най-често това се урежда на договорна основа, както е между Обединеното кралство и страните от Британската общност, между Франция и Канада или Испания и държавите от Южна и Латинска Америка. Наред с това, повишената мобилност в резултат от глобализацията прави двойното гражданство често явление за големите държави, създадени от притока на имигранти - САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Съвсем друг обаче е въпросът с допускането на лица с двойно гражданство до заемането на висши държавни длъжности, което е забранено в много държави. Дори в държави, създадени от емигранти, като САЩ, президент може да е само американски гражданин по рождение. Или пък Австралия - забранено е лица с двойно гражданство да са членове на федералния парламент. В България такава забрана винаги е сьществувала след Освобождението. Заради двойно гражданство през 1880 г. е касиран изборът на Димитър Греков и на известния български филантроп и дарител за създаването на Софийския университет - Евлоги Георгиев.

Приемането на гражданство на друга държава е личен житейски избор, в който няма нищо укоримо. Но с този избор, освен индивидуалните ползи, идват и ограничения, които произтичат от обществения и държавен интерес - когато си установил правно-политическата връзка, каквато съставлява гражданството, с друга държава, станал си носител на правата, задълженията и лоялността към законодателството и институциите на чужда държава, то не следва да бъдеш допускан до „Светая светих“ на политическото представителство и осъществяването на публичната власт в държавата, в която си роден.

Можеш да допринасяш за Родината си по много други начини, а не непременно като депутат, министър, президент или вицепрезидент.

Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа

trud.bg