Няма изход от кризата в рамките на парламентарната република. Компромисни коалиции няма да решат големите обществени проблеми.
„Политици, анализатори и медии харчат колосално време да се занимават с бутафория. Ако трябва да говорим на езика на телевизията – в момента камерите са на зуум и наблюдават едни изчерпани актьори, които не се радват нито на вниманието нито на доверието на публиката. Те водят бутафорни спорове помежду си, чертаят някакви червени линии, заемат ярки пози, правят декларации. Всичко това за пред публиката. То няма връзка с реалните залози пред България, които са войната, инфлацията, обедняването, справедливостта, обезлюдяването, престъпността.“
Така Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D), коментира в ефира на Българската национална телевизия политическата ситуация след петите поред извънредни парламентарни избори.
„Основната опозиция срещу конституционната реформа идва от тези, които са сътворили сегашната конституция, от политическата класа, която се храни от сегашната властова схема и всички онези говорещи глави, които подменят обществения дневен ред чрез дирижирани истерии, като употребяват едни и същи ключови думи, защитават едни и същи тези“, категоричен бе Иво Христов.
Евродепутатът коментира натиска да бъде създадено редовно правителство от двете големи коалиции в новия парламент ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. „Едни и същи хора гласуваха за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ с очакването да победят ГЕРБ и да променят корупционния модел. Сега същите хора излизат с подписка, в която пледират ПП-ДБ да се коалира с ГЕРБ.“
Според Иво Христов би било грешка да се премахне института на служебното правителство в Конституцията, каквото намерения заявяват десните партии.
„Те предлагат конституционна реформа, която би отстранила института на служебното правителство, за да могат разни коалиции да си предават щафетата една на друга без тези интерлюдии т.е. да бъде увековечена безизходицата. Вместо да решим проблема с делегитимираната власт, ние ще го задълбочим, ще го направим безкраен, ще го бетонираме. Политическите сили, за които едва една трета от българите се преместват до урните, ще могат да си предават щафетата на управлението, независимо от това колко са недоволни гражданите, независимо какви са обществените очаквания. Ще се възпроизвеждат разни форми на фрагментиран парламент и ние отново ще обсъждаме дали тези 3% заедно с онези 5% могат да направят нещо“, каза още Христов в ефира на БНТ.
Помолен да коментира как може да бъде овладяна „безконтролната власт“ на президента, Иво Христов каза:
„Това ли е финалната цел на българската политика – да бъде отстранен президента Радев? Това може би е целта на партократите, но не мисля, че е очакването на българския народ. В една президентска република партиите се окрупняват по естествен път, тъй като има един основен залог на властта и това е президентският пост. Едно от предимствата на президентската република е отпадането на фрагментацията. В момента почти всички партии скачат срещу президентската република, за да запазят своя малък политически бизнес – някой път залязващ, друг път мимолетен, но реален”.
На въпроса дали Румен Радев не води двусмислена политика по отношение на Украйна в ЕС и у нас, Иво Христов обясни: „България не може да саботира решения на общия формат. В този смисъл тя принципно следва решението. Иначе с право ще бъде обвинена, че не е част от Съюза. Но „България не участва в съвместната доставка на боеприпаси за един милиард евро“, каза президентът, и това е единственото далновидно и отговорно поведение. Няма никакъв разнобой в двете позиции, но е налице кампания, която цели да омотае в някакъв пашкул от дезинформации една много отчетлива декларация на президента, за да може доставките да продължат. Да не се чуе тази декларация, да няма нито вътрешнополитически, нито външнополитически ефект. Целта е всичко да продължи по старому. Ние да сме част от общия пакет.“
Евродепутатът подчерта, че страната ни не трябва да участва в „захранването на тази касапница“, защото „това е битка за имперско влияние, в която България няма място.“
