Изборите за български парламент през погледа на световните медии

Консерваторите, водени от бившия премиер Бойко Борисов, излязоха начело на парламентарните избори в България в неделя, но остава несигурност относно възможните комбинации за формиране на стабилно правителство след седмите избори за три години и половина, пише в коментара си за изборите у нас агенция “Франс прес”.

Както и на последните избори през юни, партия ГЕРБ е първа с 26% от гласовете пред проевропейските либерали от ППДБ и проруските националисти от “Възраждане”, според за екзитполове. Изборите вървят един след друг и са сходни в България, където полъхът на промяна срещу консерваторите през лятото на 2020 г., когато София беше разтърсена от антикорупционни демонстрации, напълно затихна.

“Хората искат правителство, стабилност, сигурност”, заяви Борисов по време на вота в неделя сутринта, като протегна ръка към останалата политическа класа. Но той рискува отново да не намери съюзници, с които да формира мнозинство, в изключително фрагментиран парламент, където ще бъдат представени седем до девет партии, коментира агенцията.

Единствената утеха, отбелязва АФП, е процентът на участие, който леко нараства, достигайки 35%, час преди затварянето на избирателните секции. Преди пет месеца гласуваха само 34% от избирателите, най-ниското ниво от падането на комунизма.

Социологическите проучвания показват, че над 60% от българите смятат ситуацията за “изключително тревожна”. В тази безпрецедентна политическа криза от 1989 г. партия “Възраждане” се налага трайно в политическия пейзаж на България.

“България трябва да остане независима държава, без чужда намеса”, заяви в неделя председателят на формацията Костадин Костадинов, визирайки Брюксел и Вашингтон.

Силно присъстващ в кампанията, “Възраждане” се рекламира в очите на електората чрез приемането от парламента това лято по негова инициатива на закон срещу “пропагандата” на ЛГБТ+ в училищата. Закон, вдъхновен директно от Русия, коментира “Франс прес”.

“Влиянието на “Възраждане” нараства дотам, че партията става потенциален партньор на ГЕРБ”, коментира за АФП Добромир Живков, директор на института “Маркет линкс”. Бойко Борисов призна, че “партньорите му в Брюксел и Вашингтон не биха допуснали” подобен сценарий.

След руското нахлуване в Украйна Борисов ясно се е настроил срещу Москва, но евентуална победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ може да промени ситуацията, според анализатора. Изборът на кандидат-републиканците и неговата “снизходителност към корупционните грехове” може да благоприятства и коалиция на ГЕРБ с бившия магнат Делян Пеевски, насочен към американски и британски санкции, посочва в анализа си агенцията.

България се нуждае от стабилно правителство

“Дясноцентристка партия ГЕРБ води след парламентарните избори в неделя, показа екзитпол, но тя ще трябва да търси коалиционен партньор, за да състави правителство”.

Така агенция “Ройтерс” коментира резултатите, поне предварителните такива от извънредния парламентарен вот в България.

Изборите в неделя, седмите за четири години, бяха предизвикани от неуспеха на политическите партии в България да се споразумеят за съставяне на коалиционно правителство след неубедителния вот на 9 юни. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов благодари за подкрепата на избирателите и заяви, че партията му ще състави ново правителство. “Ще работим заедно с всички, освен с “Възраждане”, подчерта той, цитиран от “Ройтерс”.

България се управлява от краткотрайни правителства от 2020 г., когато протестите срещу корупцията помогнаха за прекратяването на коалиция, водена от партия ГЕРБ.

“ГЕРБ има отговорността да състави правителство, да видим какво ще предложат”, коментира минути след края на изборния ден бившият премиер и депутат от ПП Николай Денков, като подчерта, че все пак трябва да се изчакат окончателните резултати.

България се нуждае от период на стабилно, добре функциониращо правителство, за да ускори потока от средства от Европейския съюз в скърцащата си инфраструктура и да я тласне към приемане на еврото, посочва още агенцията.

Плановете за присъединяване към еврозоната вече бяха отлагани два пъти поради пропуснати цели за инфлация. Понастоящем присъединяването е насрочено за 25 януари 2025 г.

Много български избиратели споделиха, че се опасяват от по-нататъшна несигурност. “Това, което се очакваше, горе-долу се случи. Мисля, че ще имаме още избори”, каза 60-годишният Васил Василев, след като чу екзитпола, цитира в анализа си Ройтерс.

ГЕРБ печели, но Борисов трудно ще намери съюзници

Дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов е вероятният категоричен победител на парламентарните избори в България, пише “Асошиейтед прес”. Ако официалните резултати потвърдят екзитпола, Борисов ще получи мандат за съставяне на четвъртия си кабинет. Изглежда обаче, че за него ще бъде трудна задача да намери съюзници за формиране на управляваща коалиция в един фрагментиран парламент.

Агенцията прави разбор на първите коментари на анализаторите, според които резултатите, които не се различават съществено от предходните шест избори през последните три години, могат да доведат до жизне­способна коалиция, но и не изключиха възможността за нови избори. “Асошиейтед прес” посочва, че 9 партии влизат в българския парламент, включително двете разклонения на ДПС.

Умората на избирателите и разочарованието от политиците създадоха среда, в която радикални политически гласове, успешно подкопават обществената подкрепа за демократичния процес и повишават популярността на проруските и крайнодесните партии, завършва “Асошиейтед прес”.

Консерваторите първи, но без мнозинство за управление

Българската дясноцентристка партия ГЕРБ спечели парламентарните избори, но не успя да постигне мнозинство, което да сложи край на политическата нестабилност в страната, констатира “Ал-Джазира”. На седмия такъв вот за почти четири години партията на бившия консервативен премиер Бойко Борисов повтори представянето си от предишния, като спечели между 25 и 27 процента от гласовете в неделя, според първите данни.

Изборите бяха предизвикани от неуспеха на българските политически партии да се споразумеят за съставяне на коалиционно правителство след неубедителни избори на 9 юни.

Но има голям шанс ГЕРБ отново да се затрудни да намери партньори за управление в изключително фрагментирания парламент на страната, в който се очаква да бъдат представени седем-девет партии. На България є трябва добре функциониращо правителство, за да ускори потока от средства от Европейския съюз в скърцащата си инфраструктура и да я тласне към приемане на еврото.

Уморени избиратели и коалиция като изход

“Хората в България отидоха до урните за седми път през последните три години с надеждата да сложат край на политическата нестабилност в страната”, анализира политическата ситуация у нас турският вестник “Хюриет”. На изборите бяха разкрити общо 168 секции в Турция, включително в градовете Одрин, Текирдаг, Къркларели, Истанбул, Бурса, Ескишехир и Измир, където има много хора с двойно гражданство, отбелязва изданието.

“Хюриет” подчертава, че заради очертаващия се раздробен на девет парламент, единственият начин за съставяне на правителство е сформирането на коалиция.

В анализа си на вота у нас медията акцентира на умората на избирателите и ниската избирателна активност, като добавя, че “в най-бедната страна в Европейския съюз политическата нестабилност през последните години е унищожила доверието и интереса на избирателите към изборите”. Степента на участие в изборите, която беше около 75 процента след отделянето от Съветския съюз през 90-те години, падна до рекордно ниското ниво от 34 процента на последните избори, сравнява цифрите във времето “Хюриет”.

Автор: Петя Кузева

trud.bg