Някак си, ей така, между другото Кирил Петков стана политическо сираче. От доведеното дете на Радев той постепенно осиротя. Първо се отвърна от него Стефан Янев, а от вчера окончателно се отказа от бащинство и Румен Радев, наричайки го "политически шарлатанин...
Припозналите го родители Янев и Радев прозряха несъвместимост на гените си с неговите. Пък по този начин признаха, че твърде дълго е расъл в друга среда и формиран по друг начин. А тези неща не се променят за един политически сезон.
Изведнъж осиновеното дете започна да припознава за свои родители силните на деня в Европа. Осем секунди среща с Байдън го вкара да живее в химери, да си повярва, че осемсекундно задържане в световните камери го е превърнало в слънце, около което се върти светът. За тези неща предупредих преди месеци, имайки предвид личната му съдба на дете, расло между разделени родители. Характерното при този тип хора е желанието да се харесат на всеки в различно време. Те не искат да се докажат, те искат да се покажат в удобна за себе си светлина. При тях интригантството е по-силно засилено от себедоказването. Защото интригата носи дивиденти веднага - шоколадче от единия родител, топка от другия.
Липсата на живот между еднополови - казармата - те превръща автоматично в хермафродит. Поне като психология - харесваш се на другия пол, който и какъвто да е той. Вероятно това видяха генералите, които бяха решили от Кирил Петков и Асен Василев да произведат ако не друго, то поне... мъже.
С цялото си противодействие помежду си Янев, Радев и Борисов не можаха да приемат в редиците си нещо, което по нищо не прилича на мъж, ако изключим факта, че не си бръсне краката, а лицето...
Представете си само за миг нещо неформирано полово как ще бъде възприето от една група от мъжкари... И не нарушаването на ритъма в строя ги смущава. Смущава ги това, че в стегнатите редици на ротата се чуват оглушително сред равномерното маршируване на обувки с цинтове тишината на цвичките.
Христо Стоянов
