КЛАСИК В ЖАНРА

Просто нямам коментар. Не за конкретната статия. А нещата в България вече станаха гнусни - не се поддават на коментар. Погнуса - това е усещането (да ме прощава Сартр за кражбата). На анализи също не се поддават - анализите са безсмислени - отдавна вече всичко е ясно. Умниците-анализатори също се повтарят - няма нищо ново, което да кажат. Природно бедствие ли да чакам? Или Война!? Каква война!? Те - братушките-Освободители, река Днепър не могат да пресекат - а аз на Дунава ги чакам... Както забелязвате, ключова дума в моите писаници е "чакам". Срамувам се от тази дума. Срамувам се и от слабостта си. Но много съм уморен и болен...

Как е възможно всички от Полски Тръмбеш да разбираме чудесно господин Борисов, когато говори, а само Милена Върбанова се прави на интересна и се опитва да иронизира нашия лидер. В думите на Боци има дълбок смисъл, интелектуална тенденция на компетентност, висша форма на ерудиция. Това не става с учене. Боци така се е родил – умен.