Утре е 10-ти ноември. Преди 29 години от тази дата започна преходът. Разни хора влагаха в него различни надежди, но всички очакваха повече свобода и справедливост. Свобода на мисълта и свобода на словото. Многопартийна система и честни избори. Демократична конституция, разделение на властите, върховенство на закона. Тези принципи, макар и трудно, намериха място в българското законодателство. Европейският път спомогна за тяхното налагане.
29 години по-късно основите на българската демокрация са критично застрашени. Свободата на словото е спомен от миналото. Четвъртата власт абдикира от ролята си на коректив. Рухнаха професионалните стандарти в медиите, а с тях и доверието на гражданите в поднасяната информация. Пропагандата задушава плурализма. Свободомислието се наказва. Възродиха се познатите механизми на партията-държава. Демократичните институции атрофират. Решенията се вземат на тъмно, често еднолично. Лобизмът и корупцията пронизват цялата система на държавно управление и го правят арогантно, без страх от санкция. Законите се пишат все по-често в интерес на бизнес кръгове и лобита, а не на гражданите. Това пролича и с гласуването на новия данък върху старите автомобили, който засяга огромното мнозинство от хората.
