Свидетели сме на поредния опит на псевдорадетелите за промяна да си върнат с лъжливи популистки хватки властта. Уж бяха казали, че ще върнат веднага мандата, защото искали бързи избори. После обаче почнаха да усукват, че очаквали подкрепа за правителство на малцинството, извадиха от шапката с фокусите програмна декларация за обсъждане, а последно заговориха за цели за постигане. И след като получиха мандата, както тупаха преди това топката с алабалистиката “от вас подкрепата, от нас управлението”, изведнъж се разбързаха да организират срещи с парламентарно представени партии и да имитират сговорчивост.
Всъщност целта им е да намерят съмишленици в провала, който е предизвестен. Защото са наясно, че поредната им шарлатания не само няма да мине, но и ще отблъсне и малкото им останали избиратели. Само че едва ли някой ще им се върже, макар че техните “глобални” обединителни принципи не могат да бъдат оспорени. Но не могат и да прикрият това, което ги разделя. Включително с някогашните коалиционни партньори, както се случи, когато съставяха в мола злополучно провалилото им се правителство.
Затова закономерно отказаната им подкрепа от БСП и “Възраждане”, резервираността на “Български възход” и дори нефелната солидарност, която получават от ДБ ще са пак в техен ущърб. Избирателите не са слепи и виждат, че и доскорошните съюзници на ПП не искат да бъдат завлечени. Наясно са, че поредното политическо менте, дошло на власт с куп измами и консумирало властта предимно за себе си, се е запътило към небитието.
Номерът с “принципите” всъщност е фокус за наивници. Защото те не могат да предложат дори бледо копие на проектокабинета “Габровски”. А и до такава степен са убедени в собственото си величие и незаменимост, че би било обида за тях самите, ако не предложат пак себе си. А малкият им приятелски кръг да озарява двамата съпредседатели като единствено възможните продължители на псевдопромяната.
Проблемът е, че ако го направят, както вече намекнаха с публични самохвалства кой е например най-добрият финансист на България, ще предизвикат единствено поредната порция подигравки. Затова ни заглавичкват с “принципи”, за да запазят лицата им за предстоящите избори. Но и тази измамна тактика няма как да проработи.
Вече не могат да разчитат на галещи слуха намерения. Последиците от тяхното управление показват друго. И всички го усетиха и продължават да усещат по джоба си. Бързите отрицателни реакции на парламентарно представени партии само часове след връчването на мандата, не дават и минимален шанс на ПП освен за шумен, но излишен дебат в пленарната зала. Който ще потвърди изолираността на “радетелите за промяна”.
Въпросът е означава ли това забързване, че партиите искат да приключи процедурата за съставяне на правителство и вече насочват усилията си в подготовка за нови избори!?По-вероятно, макар че конституционната процедура не е приключила. Преди няколко месеца, още при конструирането на новия парламент и напрежението при избора на председател, а после в яростните сблъсъци в законодателната дейност, стана ясно, че от рушители на демократичните правила каквито се оказаха дошлите да “спасяват” страната ни, не може да се очаква подкрепа за съставяне на правителство. Затова за третия мандат се говореше като за панацея и възможно решение. Но днес тази възможност изглежда вече непродуктивна. Особено след като тези, които трябваше да бъдат изчегъртани, се очаква да спечелят отново, според социолозите, при това достатъчно убедително, което ще даде шанс да получат подкрепа за правителство, подобно на предложеното от проф. Габровски. Както и да се развият политическите процеси, вижда се, че идва краят на случайно попадналите в политиката. А това ще накара всички, които в бъдеще се озоват в парламента да развиват коалиционната култура и да търсят решения, включително конституционни промени, които да върнат доверието в политическата класа.
Остава открит обаче въпросът докога избирателите ще робуват на мита за силния човек, който ще ни оправи. Докога ще се надяват на поредния спасител, който подобно на Остап Бендер, героят на братята Илф и Петров ще докара и децата на лейтенант Шмид. Заедно ще опоскат държавата като скакалци, ще избягат с откраднатото, а на нас ще оставят да плащаме дълговете им.
За да бъде разрушена тази митология, е необходимо тези, които нарушават конституцията, окрадоха девет милиарда за девет дни, подписаха меморандум със заробваща клауза с “Джемкорп”, облажиха се от газовите далавери през миналата пролет, пропуснаха да вземат заем при 1,3 % лихва и се наложи служебното правителство да го вземе на 4,85%, лъжеха за сделките с оръжие, но получаваха комисионни от посредниците, сложиха ръка на Банката за развитие, извършваха насилия по време на изборите, като задържаха неправомерно невинни, да получат подобаващ отговор от съдебната власт, която те също се опитаха да дублират със своя. Този отговор трябва да е толкова оглушителен в назидателността си, че да е обица за всеки, който реши да “спасява” родината ни.
Автор: Иван Тропанкев
trud.bg
