Точно 1 месец, след като КПКОНПИ трябваше да е огласила резултатите от проверката на имотите на Владислав Горанов, а по закон – 40 дни след крайния срок, по темата кой знае защо цари пълно мълчание. Напомняме, че финансовият министър живее безвъзмездно от 2012 г. в апартамент на бизнесдама, чийто наем за това време е на стойност над 250 000 лв. Синът на собственичката е бил назначен от него на работа в подчиненото му ведомство, при това в комисията по разпределянето на обществените поръчки. Други 2 от апартаментите на Горанов са закупени с незнайно как предсрочно изплатена ипотека от банка ДСК по времето, когато той е бил шеф Социални разплащания в Министерството на финансите, а същата банка е обслужвала въпросните разплащания. Министърът притежава още едно жилище в същия блок, видно от Имотния регистър, което НЕ е декларирал пред КПКОНПИ, което е нарушение на закона. Съпругата му има и 1 наследствен апартамент. При 4 собствени фамилни жилища, неясно е защо Горанов обитава чужд апартамент. Както е неясно как той е закупен на поне два пъти по-ниска от пазарната цена от фирма на шефа на КРИБ Кирил Домусчиев.
И докато същият олигарх явно няма да плати 58 000 000 лв. на хазната приватизационни задължения по сделката с БМФ, Горанов ще конфискува капитала на 2 милиона българи от масовата приватизация. Държавата в негово лице смята да сложи край на "спящите" акции на гражданите, участвали в масовата приватизация, а парите ще отидат в Сребърния фонд, където вече трябваше да бъде сумата, за която е осъден Домусчиев. Това предвижда нова концепция на финансовото министерство за личните сметки в Централния депозитар, пише Медиапул. Уж целта е да се разтоварел ЦД. Всъщност е пладнешки грабеж – най-голямото престъпление срещу частната собственост след сталинисткото коопериране от 50-те години, а се прави от деклариращо се като дясно правителство. В концепцията на Горанов липсва оправдание как одържавяването на акциите кореспондира с конституционната норма за неприкосновеността на частната собственост. Но се развива абсурдната теза, че "общественото благо" било по-важно от Конституцията и по-точно нейния чл. 17, ал. 3.
