Той повтори реториката от последните две години, която блокира евроинтеграцията на Северна Македония.
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски каза, че срещу страната ме се водела кампания от страна на "източния съсед". Изявлението бе разпространено от правителствения пресцентър в Скопие по повод втората годишнина от идването на власт на Мицкоски, предаде БГНЕС.
В интервюто, което ще бъде излъчено по държавната телевизия, той не дава нито един пример за тази кампания, а повтори цялата реторика, която доведе до пълното блокиране евроинтеграцията на РСМ от както той е на власт. Темата за отношенията между двете страни в последните 24 месеца въобще не съществува в политическия дебат в България, включително и по време на предизборните кампании.
"Свидетели сме на проява на низки политически страсти и на организирана кампания, която е особено осезаема през настоящия период. Докато сме изцяло ангажирани с процеса на реформи и възстановяване, определени политически фигури се възползват от създалото се публично пространство, за да прокарват внушения и позиции, които не могат да намерят обществено приемане. Това е част от по-широк опит за упражняване на влияние. Преди седем или осем години, в началото на мандата ми като председател на ВМРО-ДПМНЕ, един изключително опитен дипломат ми каза по време на наш разговор: „Ако някога си помислиш, че нещо в политиката се е случило случайно, знай, че грешиш. Просто не си бил осведомен за предварително изготвения план.“ Поради тази причина аз почти не вярвам в случайностите в политиката“, каза Мицкоски. Той говори и за "някакъв двустранен спор". В тази връзка всички европейски лидери, включително председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен, председателят на ЕС Антонио Коща, както и еврокомисаря по разширяване лично пред самият Мицкоски многократно са заявявали, че няма никакъв спор, а РСМ трябва да изпълни преговорната рамка, ако желае започване на преговори за членство в ЕС.
"Нашият източен съсед е поел международни задължения да гарантира и защитава човешките права. Той е ратифицирал съответните международни актове и следователно е длъжен да осигури правата на македонската общност чрез изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това означава да позволи на представителите на тази общност свободно да се организират в културен, обществен и социален аспект. България не предприема подобни действия, защото продължаващата с десетилетия политика, която отрича македонската идентичност и която той определя като наследство от времето на Живков, поражда опасения, че подобно сдружение би получило право на представителство в Съвета по въпросите на малцинствата и по този начин би придобило институционална легитимност. Именно това, според него, представлява най-сериозният проблем за българската страна“, заяви Мицкоски. Той се оплака, че "българските политици не се отказвали от положенията в Протокол № 1 и Протокол № 2, които насърчавали дейността на Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси до присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз".
Тези протоколи, както и Договора за приятелство и добросъседство от август 2017 година са част от преговорната рамка, която е одобрена от всички страни на ЕС, както и от самия парламент на РСМ. . „В политиката решенията трябва да бъдат вземани стратегически и с ясна представа за техните бъдещи последици. Преди да бъде положен подпис под който и да е международен документ, е необходимо внимателно да се прецени неговото съдържание и да се предвидят възможните предизвикателства. Когато ни се поставя условието да изменим Конституцията, ние питаме какво следва след това, защото нямаме намерение да започнем процес без ясна перспектива за неговото успешно завършване. Целта на настоящото правителство е чрез мъдрост, последователна тактика и дългосрочна стратегия да коригира допуснатите в миналото грешки“, категоричен бе министър-председателят Християн Мицкоски.
БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС
