Прокопиев не е мъченик на демокрацията, той е консуматор на демокрация.
Каквито и героични пози сега да заема, колкото и да пищи, че го репресират, запорират, цензурират.
За една нощ при др. Костов се събуди мултимилионер с "Дамяница" и "Каолин" на пояса си. Приватизирани с РМД и компенсаторки, по най-бандитския начин. Историята ще го запомни като мотора на "Агнешките главички".
После се превърна в сивия кардинал на кабинета Борисов 1, лично посочи Трайчо Трайков, Дянков и Плевнелиев за министри. Имаше си собствена квота. На практика контролираше цялата финансово-икономическа политика на правителството.
Семейният му приятел Плевнелиев стана президент на България и пет години разпъваше чадър над бизнеса му.
Зам.-шефката на Европейската комисия Кристалина Георгиева му трасира необезпокоявания път към Брюксел, към еврофондовете, към НПО-тата, към възможността да пише доноси срещу всеки неудобен в родината.
Десетилетия наред минаваше за "свой човек" в американското посолство, българският персонал там е съставен предимно от лоялни нему хора. Всеки следващ американски посланик е "зомбиран" от идеологемата "Прокопиев е наш, либерал, демократ, това е правилният олигарх, да го пазим и протежираме".
Най-могъщата фондация, ситуирана по нашите ширини - "Америка за България", захранваше медийния му бизнес с многомилионни ежегодни траншове, поставяйки го в привилегировано положение спрямо останалите издатели на пазара.
Това репресиран човек ли е, кажете честно, на такъв ли ви прилича, вярвате ли му?
Ще кажете "А що мълчиш за Пеевски?"
Темата обаче тук е друга, първата не бива да отмества втората и на принципа на антитезата да подсигурява постоянна индулгенция за невинност на Прокопиев.
Автор: Недялко Недялков
http://pik.bg
