Партиите ни спретнаха най-грозния театър на абсурда на тази предизборна кампания. Доскорошни най-върли противници се прегърнаха. Появиха се пълни недоразумения за кандидати за депутати. Листите се напълниха с калинки, които скачат от партия в партия в името на келепира да влязат на всяка цена във властта.
Кой, ако не професионален режисьор и писател може най-добре да оцени абсурдността на ситуацията? Затова се обърнахме за коментар към Нидал Алгафари - режисьор, пиар експерт и писател. Като белетрист той изследва отношенията между човека и Бог. Наскоро излезе третата част от първата му тетралогия. Тя е с повокативното заглавие "Любиш ли, ти Бог си" - много актуално на фона на политическата обстановка, в която "играчите нямат страх ни от Бога, ни от Дявола".
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Защо толкова много хора на изкуството се изкушават да влизат в политиката, г-н Алгафари? Нима творчеството се оказа по-неприятно занимание от партийността?
- Всеки един човек на изкуството има нужда от политическа подкрепа, защото в България всичко е бизнес. Логично е да потърсиш политици, които да те подпомогнат финансово я за роля, я за филмче, я за книжка... От друга страна пък, политиците се опитват да се скрият зад известни хора на изкуството. И цялата работа е грозна и гнусна.
- Евгений Михайлов, който може и да е добър режисьор, след като успя да разтресе държавата с прословутата "танкова реплика", сега пристана на ДОСТ... А в крайна сметка той от началото на промените у нас работи срещу България. Как ще коментирате политическото му поведение?
- Той би могъл да бъде добър режисьор. Има качества. Лашка се дали нагоре, дали надолу, надясно или наляво. В крайна сметка трябва да търси начин за подкрепа за професионално развитие. Но отиването му в ДОСТ... Ама какво да ви кажа, аз обръгнах и мога да очаквам всичко след прословутата целувка на "Орлов мост" - между партията, която смени имената на нашите мюсюлмани, разби хиляди съдби, и движението, което защитава пострадалите. Та Слави Бинев отишъл в ДПС, Евгений Михайлов - в ДОСТ, някой друг - на друго място... Нищо не ме учудва вече.
- Струва ли си да си продадеш душата, за да получиш пари или възможности, за да снимаш филм, например? Та да скочиш в ДОСТ, например?
- Душите в България много отдавна нямат цена. Те са като скрапа, който се претопява и отива за преработка. Нямаме вече самочувствие, защото то е обезценено. Имаме само далавера.
- Парламентът се оказа лош, но професионален театър. А играчите в него - по-добри от професионалистите? В момента разиграват истински театър на абсурда.
- Политическият театър е некачествен. Сценарият е скапан, а актьорите са калпави. А за абсурда - стигнахме до него, защото нивото на хората бе докарано до това ниско ниво от телевизиите, които бълват всевъзможни долнопробни реалитита, обслужващи най-низките страсти. Може ли един политик да говори на друг: "Ела да се разберем като мъже". Политиците са нещастни хора, които по стечение на обстоятелствата са попаднали във властта.
- Как виждате бъдещия театрален храм - парламента?
- Усещането ми е, че няма да може да се състави правителство. Освен ако не се направи коалиция ГЕРБ - Патриотите - ДПС, или БСП - Патриотите - ДПС. Но, според мене, ще има нови избори. И накрая ще се стигне до коалиция между ГЕРБ и БСП. И тогава ще ги питам как ще обясняват на хората досегашното си поведение?
- Като писател имате ли изкушение да напишете роман с герои политици?
- След като завърша тетралогията, от която наскоро излезе третата част "Любиш ли, ти Бог си", ще започна нова. И в нея ще опиша какво се случи през т.нар. комунизъм, какво направиха с турците, как стана преходът и други неща, на които съм станал свидетел. По изключително грозен начин ограбиха всичко, което можеше да се открадне. Но творбата ще бъде не в документален, а в художествен вариант. Ще разказва за една изключителна любовна история между мюсюлманка и сириец, дошъл да живее в България. На този фон ще се развиват всички грозни неща, които се случиха в страната ни.
http://pik.bg
