Несправедливостта е едно от нещата, които най-много терзаят българите. Липсата на възмездие, на справедливост, на наказание за тези, които 33 години се гаврят с българския народ, ни доведоха до отчаяние и апатия. Виждаме как тези, които ограбиха държавата и крадяха от народа, сега са ВИП-ове, политици, всеки ден ни гледат от телевизора и ни дават наставления от върха на тяхната наглост, арогантност и ограбено държавно имущество.
Тези, които се покатериха върху гърбовете на българския народ, сега го смятат за сган, простолюдие, дебили и тулупи. Тези, които го окрадоха, се подиграват, че българите са мързеливи, затова не са богати като тях. Тези, които ни продадоха заводите за жълти стотинки и убиха селското ни стопанство, ни обясняват, че сега се живеело по-добре, отколкото в началото на прехода. Ами да, по-добре живеят те. Аз лично познавам доста от лицата на прехода. Виждала съм ги бившите партийни секретари и активисти на БКП с овехтелите шлифери, които надъхваха наивните хора по площадите през 90-те години, как неусетно се превърнаха в новите милиардери на България. А ние безпомощно гледахме как крадците ни ограбват, управляват и презират.