Каквото сами си направим като народ, и враговете ни не могат да ни направят. Да, сегашното ни гнусно и скотско положение е породено най-вече от външни фактори, но да не забравяме, че точно ние пуснахме вълците в кошарата и отказваме категорично да си признаем грешката, камо ли да вземем адекватни решения. Вкопчили сме се в грешките си и вместо да се поучаваме от тях, ги повтаряме до пълно оскотяване на нацията.
Българите в голямата си част сме неспособни на критично мислене, както и да правим причинно-следствена връзка между обществените събития и проблеми. Реагираме като малки деца, радвайки се на шарени балони и близалки и ревем, като паднем и си разраним носа. Но категорично отказваме да изоставим емоциите и първосигналното мислене и да се научим от опита си.
За съжаление малцината мислещи са напълно неспособни да променят общата тенденция. Обикновено те са отричани, подигравани и осмивани, а цялата система, възползваща се от народното невежество, се впряга да ги притисне и изолира. Защото само така, в тъмнината на манипулациите и психологическите игри, могат да вършат тъмните си дела.
Българите люто обичат и мразят. Предимно второто. Обожествяват политиците, вместо да ги критикуват /поне тези, които харесват/. Милозливо се възхищават на "народни хора", които се тикат в политиката, напълно неосъзнавайки, че тези хора нямат нито капацитета, нито уменията да сътворят нещо добро, освен за самите себе си. Съвременният българин е силно подозрителен към образованието. Маргинали и аутсайдери щедро обвиняват висшисти, че са си купили дипломите. Не, че и такова явление няма, но голямата част не са. Простотията, невежеството и липсата на елементарно възпитание у голяма част от електората, карат всеки качествен човек да не иска да се излага на помията и калта, с която тържествуващата простотия ще го залее.
Системата вече е канализирана и работи успешно. Срещу нас, българите. А ние продължаваме да отказваме да мислим, да се радваме на шарените балончета, лъжливи политици и популисти, хора от народа, които от цървули искат да станат трандафори.
Едни много искат да ни убедят, че е време за възраждане. Нарочно го пиша с малка буква, защото те нямат нищо общо с този период от българската история. Защото, ако има истинско възраждане на България, то те първи ще оттекат като негодни в канализацията на историята. Аз искам да ви убедя, че първо трябва да започнем с осъзнаването - кои сме, какво сме, защо сме. Какви са ни целите като народ, а не като отделни индивиди. Когато осъзнаем, че начело трябва да сложим най-умните, а не най-кресливите. Когато осъзнаем, че науката е слънце и грамотността е важна. Когато, преди да се кълнем в българските национални идеали /каквито и да са те, защото поне аз не съм ги виждала написани/, поне да се научим да пишем грамотно на родния си език. Тогава можем и да успеем. Иначе съдбата е ясна.
Народ, който не помни миналото си, не осъзнава настоящето си, няма бъдеще! И народ, който начело слага дъното, също няма бъдеще. За съжаление повечето от тези, които ще прочетат докрай публикацията, вече са от осъзнатите. А останалите отново ще слагат хилещи се емотикончета, неосъзнавайки, че са виновни за катастрофата на единн народ.
Елена Гунчева
