Финансовият министър Владислав Горанов обяви в Брюксел готовността и желанието на България да се присъедини едновременно към Банковия съюз и към ЕRM-2. От нашите партньори очакваме ясен ангажимент, че ако последното условие, членството в Банковия съюз бъде изпълнено, няма да има, по аналогия с Шенген, неформални и не по правилата аргументи, които да оставят в нас впечатлението, че сме третирани неадекватно и неравно с другите държави, казва Горанов. Но вместо ангажимент, за пореден път сякаш получаваме от нашите европартньори доза откровеност, граничеща с цинизъм.
По сега действащите правила страните, които искат да се присъединят към еврозоната, не са юридически задължени да бъдат част от Банковия съюз. Чиновниците в Брюксел обаче искат това от нашата страна в опита си да наложат модел за други бъдещи членки. Затова България се превръща в своеобразно опитно зайче в този процес. В момента определено съществува нежелание за разширяване на еврозоната. ЕЦБ има проблеми с немската банкова система, с италианската, с латвийската. Само до България й е. А България, от прекалено бързане, може да направи някоя глупост. Вече се чуха гласове, че влизането в Банковия съюз преди влизането във валутния механизъм е безумие, защото това не гарантира, че после автоматично ще влезем в чакалнята на еврозоната. Влизайки в Банковия съюз, страната ни доброволно ще се откаже от надзорните си функции върху банковата си система. Всичко и във всеки момент ще се решава от ЕЦБ във Франкфурт. Там могат да решат да надзирават която искат банка, да отнемат или да дават лиценз. А БНБ остава без правото да участва в окончателното взимане на тези решения. Това може да постави под съмнение всички необходими реформи в публичния сектор. А там под повърхността назряват кризи - и в образованието, и в здравеопазването, и в сферата на сигурността. Остава само да чакаме как ще завърши опитът със зайчето.
