"Да мачкаш Цветанов, все едно с голо дупе таралеж да мачкаш". Това е Бойко Борисов от ноември 2010 г. После ще дойде дългата върволица от провалени разследвания след показни арести, драмата на лекарите от Горна Оряховица, шестте апартамента, обвиненията в подслушване на политици, за покриване на разследван полицай. Някъде там, през 2011 г. бившият вътрешен министър Румен Петков ще каже: "Цветан Цветанов може да счупи глупомер".
Това, че той не е в изпълнителната власт след 2013 г., е най-добрата оценката, дадена от прекия му ръководител Борисов, и ние можем само да замълчим. С такъв политически багаж Цветанов стигна до сегашния сюблимен за него момент. От неделя насам господинът се опитва да влиза във "война" с президента Румен Радев, както твърдят любезните към Цветанов медии. Война няма. Има подозрително мълчание на Борисов за агресивното поведение на подчинения му и едно елегантно, почти небрежно отшамарване на Цветанов от страна на президента, с което го изпрати в най-дълбоката сянка.
