Не предлагат нищо, което реално и в дълбочина да подобри качеството на правосъдието
От разстоянието на изминалите 8 години има ли някой, който смята, че качеството на правосъдието е подобрено след разделянето на ВСС на две колегии
Непосредствено след внасянето на проекта за конституционни промени в края на месец юли, представих някои предварителни бележки по тях - вж. статията в “Труд“: “Конституционните промени – крачка напред, две назад“ от 31.07.23 г. Там са прибавени конституционноправни аргументи за необходимостта от ревизия на института на служебното правителство, насочена към укрепването на парламентарния контрол върху изпълнителната власт в рамките на съществуващия баланс между властите. Направен е и опит за обогатяване на дискусията с предложения за подобряване на внесените конституционни текстове.
Пак там и за пореден път се подлага на остра критика вредоносната идея за отпадане на забраната за двойно гражданство при заемане на някои висши държавни длъжности. Обективността изисква да се припомни, че разглежданият проект не е първопроходец на тази идея. Тя беше лансирана от средите около президента Радев, включително с официална позиция на неговия Инициативен комитет, като своеобразно оправдание за нарушаването на Конституцията с назначението за служебен министър на Кирил Петков, който по това време беше и канадски гражданин. Тази позиция, която ангажира пряко държавния глава, забраната за двойно гражданство беше определена като, цитирам: “анахронизъм“ и дори нещо повече – била обричала на “ограничаване на политическите им права стотици хиляди наши сънародници зад граница". Сега, разбира се, от “Дондуков“ 2 пеят съвсем друга песен, но този път поне е в правилната посока.
Днес продължаваме с бележките по частта за съдебната власт и индивидуалната конституционна жалба. През 2015 г. бях поканен в Парламента заедно с колеги от Института за модерна политика, за да представим становище по тогавашния конституционен проект за обособяване на колегии във Висшия съдебен съвет (ВСС) и скъсяване на неговия мандат. Изтъкнахме, че независимо от квотните аритметики и пропорции във ВСС, такава промяна няма да подобри качеството на правосъдната дейност. Изрично подчертахме, че: “Пороците в селекцията на магистратите далеч не са продукт единствено на присъствието на политически избрани членове на ВСС. Гилдийните интереси, оформените цели кланове в съд и прокуратура, местните обвързаности между между съд, прокуратура и полиция са добре известни на всеки, познаващ системата. Предлаганата промяна ще засили тези негативни, вътрешносистемни влияния, без да са предвидени предпазни мерки срещу това..... независимостта на магистратите е гарантирана в най-висока степен в сравнение с всеки друг представител на държавната власт чрез тяхната несменяемост. Aко в добавка към това сега се приеме и практическото им изолиране от обществото по кадровите им въпроси (особено ясно видимо в състава на съдийската колегия), ще се задълбочат онези пороци, които се дължат на вътрешни за самата съдебната система фактори.“
Тогава Парламентът в крайна сметка въведе двете колегии във ВСС, макар и не с пропорциите, които искаха инициаторите. Но дори и да ги бяха приели, както се предлагаха, това това не би имало положителен ефект. Защото азбучно правило на всяка социална организация, изградена на гилдийна или съсловна основа, е, че при липса на възможност за обновяване чрез външни механизми, тя се капсулира и започва да възпроизвежда всички свои вътрешни дефекти на принципа “гарван гарвану око не вади“. От разстоянието на изминалите 8 години има ли някой, който смята, че качеството на правосъдието е подобрено след разделянето на ВСС на две колегии? Бих се изненадал, а явно и вносителите на конституционния законопроект мислят като мен, щом пак искат промяна в главата за съдебната власт. Лошото обаче е, че отново не предлагат нищо, което реално и в дълбочина да подобри качеството на правосъдието. Тъкмо напротив, предлагат още от същото – но този път не две колегии, а два отделни съвета (съдебен и прокурорски), пак скъсяване на мандати и пр. Единственият въпрос, към чието решаване са насочени тези промени, е властовият въпрос – да се отворят процедури за кадрови промени (овладяване?) на висшите етажи на магистратурата и на ВСС и то по възможност при настоящето парламентарно мнозинство. Това може и да е легитимна политическа цел, но по-важното е, че отново няма да допринесе за решаване на истинския проблем. И това трябва да се каже на висок глас. В същото време, предложението за създаване на два отделни съвета навлиза в изключителната компетенция на Великото народно събрание от гледище на известното разширително тълкуване на понятието “форма на държавно управление“, което Конституционният съд постанови преди време. Не допускам, че вносителите не знаят това. Вероятно обаче разчитат, че при евентуално сезиране, конституционната юрисдикция, казано на магистратски жаргон, би “преодоляла досегашната си практика“. Друг повод за критика дава фактическото “обезглавяване“ на Прокуратурата с превръщането на главния прокурор само в административен ръководител, като дори се ограничава възможността му да сезира КС. Извън конюнктурните кадрови сътресения и амбиции, които очевидно са провокирали тези идеи, в дългосрочен план, поне според мен, те ще имат негативен ефект – феодализация и в същото време отслабване на териториалните прокуратури, които ще трябва да се изправят самостоятелно пред национални и транснационални престъпни мрежи.
Що се отнася до индивидуалната конституционна жалба. Сред застъпниците на тази идея съм от години. Но проектът не допринася много, защото прехвърля същината към бъдещи промени в закона и правилника на КС. А тази същина е във въпроса какво “сито“ да бъде създадено, за да не се девалвира този инструмент, а КС да бъде затрупан с ненужно дребнотемие. Венецианската комисия изтъкна още през 2011 г., че този институт не е част от европейското конституционно наследство и опитът на Унгария е показал претоварване на Конституционния съд с по около 1600 жалби годишно. Но в същото време подчертава, че го разглежда и като гаранция за всеобхватност на контрола за конституционност. Има различни варианти за поставяне на ясна рамка на индивидуалната жалба. Полезно би било, например, да се адаптират някои аспекти от интересния институт на "amparo", който е характерен за Мексико, Испания и други държави от испаноезичния ареал. Накратко, това е иск до конституционната (или върховната съдебна) юрисдикция за защита на основни конституционни права на подателя от противоконституционни действия и бездействия на държавни органи. В някои страни искът "amparo" е допустим, само когато са изчерпани останалите правни възможности. Дори и да се запази обаче, предложената идея чрез индивидуална жалба да се оспорват законови норми от граждани и юридически лица, то за гражданите това трябва да се обуслови най-малкото от наличие на правен интерес, а защо не и от изискване за подписка на гласоподаватели. Докато за юридическите лица - да се отнася, примерно, само за организации на юристи и за представителните работодателски и синдикални организации. Но при всички положения това трябва да е уредено на конституционно ниво, а не само в закона и правилника за КС.
Борислав Цеков
trud.bg
