Така беше оценено посещението на Зеленски.
Няма проблем да се съгласим.
Някои очевидно са жадни за „исторически успехи“ – особено, ако за тях Българското Летоброене започва от монтирането на Кирчовци във властта.
По телевизията пък един анализатор се вълнуваше, че
най-после сме започнали да се хвалим - например, че ще даваме оръжие на Зеленски.
Понеже и преди сме давали – но сме се спотайвали.
И това станало ясно, едва след като германският вестник
„Ди Велт“ писал, че в първите месеци на войната тъкмо ние сме спасили Зеленски - .осигурили сме 30% от мунициите и 40% от дизела, нужни на украинците.
Човекът пропусна една малка подробност: че това е ставало в нарушение на решение на Парламента.
В Германия – и без да им подсказва „Ди Велт“ – нарушителите досега отдавна щяха да бъдат осъдени.
Все пак, исторически успехи могат да се постигат и без да се погазва волята на Парламента.
Тия дни от един вестник/“Нова Зора“ ни припомниха, какво е представлявала Българската армия до 1989 година:
Численост на въоръжените сили – 117 хиляди души;
Бойни самолети на фронтовата авиация, авиацията на ПВГ/противовъздушната отбрана и на ВМФ/военноморския флот – 234;
Бойни вертолети – 51;
Пускови установки за тактически ракети – 72;
Танкове – 2200;
Противотанкови ракетни комплекси – 360;
Бойни машини за пехотата и бронетранспортьори – 2365;
Ракетни системи за залпов огън, оръдия и минохвъргачки – 3990;
Подводници – 4.
Ето какво сме потурчили – а днес продължаваме да се заблуждаваме, че Българската армия все още съществува.
Повече от 30 години по-късно никой не може да обясни, защо сме съсипали тази мощ - и сме се докарали до там да очакваме от небесата да ни доставят най-сетне отдавна
предплатените Ф-16.
Колко подлизурства отидоха на вятъра, за да я докараме до тази просия.
Ясно е, че българското слагачество не струва и един мангър, никой не ни зачита за нищо - и правилно, така ни се полага.
Не, ние си останахме най-старателната прислуга, целувачи проклети, прокълнати да тичаме и пред чорбаджиите си в нужната посока - и всичко останало, което се полага на сакати слуги.
И сега вече е ясно, че никога повече няма да припарим до Ръжена – никога няма да го оставят в ръцете на такива безбожни глупаци.
Ще си бъдем кютюците, с които се поддържа чуждия огън.
Диваци, които не знаят как да поддържат своя собствен огън.
Кеворк Кеворкян
