От сутринта съм в дълбок размисъл за пълзящата диктатура. Дотолкова лишен от смисъл израз, произнесен от Главният диктатор на Територията, че в първия момент определено се губи логиката и човек се чуди дали все пак не е пропуснал нещо.
Знаейки интелектуалният капацитет на Баце, няма да коментирам първата в историята пълзяща диктатура, осъществявана от опозицията. Предполагам, че Баце не е знае какво точно казва, но му е прозвучало много злепоставящо за Нинова и затова е решил да я закове с обвинения за пълзящ диктаторски режим. Почти ми се иска Нинова да успее да си сподели как едновременно успява да е в опозиция и без никаква власт и едновременно пълзешком да се налага като диктатор. Удивително постижение, първо в историята на политиката!
Извън майтапа: няма да се правя на психолог, но отдавна виждам детското в Баце. Реакциите му са с емоционалната интелигентност на възпитаник в първа група на детската градина. И типичното за тази възраст поведение, когато се чувстваш гузен за нещо, да проектираш това върху околните, най-вече тези, които не харесваш. Тоест, на човешки език, да обвиняваш другите в това, в което ти си виновен.
Няма как да се скрие фактът на дълбоката покруса и депресия, обзели напоследък Главната Мутра на Републиката. Нито следа от лъчезарния резач на ленти по магистралите, щипещ момите по бузите и тикащ им хляб с мед в устите. Дори напоследък е оставил всичко на Цецку и не се и показва извън крайно необходимото.
А всъщност ДИКТАТОРЪТ е Той! Самият Той – Баце, Главната Мутра на Републиката, поклонникът на Карл Май и „Винету”, борецът за повече магистрали, живеещият като куче по собствените му признания наш премиер. Защото диктатурата започна в момента, в който поверихме лекомислено властта на човек комплексиран, манипулиран и с престъпно съзнание. И в момента диктатурата е не пълзяща, а РЕАЛНА. Арести, потъпкване на свободата на словото, липса на свободни медии, смачкване на неудобните на властта, пълен контрол над всички в управлението, безумни и абсурдни закони с две цели – пълен контрол над населението и лобистки разпоредби за приближените до властта.
И как да докажем по-добре диктатурата от последния пример: Борисов нареди да се спре строителството на „Златен век”. Чела съм внимателно ЗУТ, там няма такова нещо, министър-председателят да спира строежи. Или например да иска оставките на шефове на областни полицейски управления. Ами няма! Прочетете! И как да наречем една държава, в която премиерът прави каквото си поиска, освен РЕАЛНА ДИКТАТУРА. Не пълзяща, а реална! В която диктаторът се опитва да убеди себе си, че не е такъв, и да втълпи на народа, че другите са по-лоши от него. Ами не са! Което си е постижение, не мога да му го отрека – със скок от място и без засилка успя да надмине по ужас и управлението на Виденов, и Тройната коалиция и Лукановата зима.
Защото интелектуалният дефицит, съчетан с алчност, престъпно съзнание, липса на образование, възпитание, морал и съвест, водят единствено до диктатура. Пълзи, диктаторе, пълзи, ние виждаме какво правиш...и знаеш краят на всички диктатори!
Елена Гунчева
