Със сигурност сте чули за проблемите покрай регистрацията на Христо Иванов.
Медиите на Прокопиев неспирно отразяват драмата, сякаш е краят на света. А всъщност драма не съществува, просто за пореден път видяхме как съдът нарушава закона, в полза на борците за законност.
Партията на Христо Иванов и Иво Прокопиев, която се нарича Да България, бе регистрирана светкавично, само за две седмици. За да е ясно за какво става дума, нека припомним, че делата се гледат по реда на постъпването, преди тази специална партия има доста други, които си чакат в същия съд. Има и партия на Кадиев, казва се Нормална държава, която от половин година се надява, че съдът ще я регистрира, но им отказаха. За това няма да чуете, че борците на Прокопиев протестират, все пак съдът е техен, те затова се борят с прокуратурата, другото го пребориха отдавна. Нещо повече, съдът на Прокопиев не само реагира светкавично на волята му, но и наруши още веднъж правилата – мотивите за решението ги прочетоха в залата заедно с решението, а те се пишат след това. Експресното облсужване на олигарха беше аплодирано от бившият министър на правосъдието, сега партиен лидер. Иначе от него слушаме дълги речи как правосъдието в България обслужвало частни интереси, как имало корупция в системата, как едни дела се гледали под натиск и в интерес на конкретни хора, а други чакали с години.
Ако искаш да се бориш с корупцията, поне не я използвай. Ако твърдиш, че има зависимости в съдебната система, недей ти самият да демонстрираш, че си с връзки там. И като толкова ти се прави политика, поне научи сроковете за нея, вместо да чакаш последния момент. Тази партия я правят цяла година, как така в последния ден преди датата за регистрация в ЦИК се сетиха, че ще трябва и да минат през съда?
Причината за това поведение е една – високомерие. Прокопиев и хората му знаят, че съдът, особено този, е в ръцете им. Ще направи това, което му кажат. Сроковете са за другите, за обикновените хора, за олигарсите не важат. Правилата също.
След което се появиха няколко жалби срещу тази регистрация. Те са умишлено пуснати, това е ясно, за да спрат процеса. Тази провокация към олигарха и групата му доказа, че не само той може да упражнява натиск, че и други знаят тези номера. След като съдът нарушава закона, защо пък да не използват същия закон, за да нарушат схемата на Прокопиев?
Тук вече и Прокопиев, и Иванов се оказаха безпомощни. Няма как да минат съвсем през просото, да насрочат заседание за един ден, да разгледат жалбите и да ги отхвърлят. Щеше да стане прекалено дори и за неговите съдии, толкова чак не могат и те.
И партията им започна да събира подписка за регистрация на коалиция, с която да се яви на изборите. Интересното обаче е, че подписка има, а коалиция няма. Което е отново нарушение на закона, не може да събираш подписка да регистрираш нещо, което дори не съществува. Отново е нарушен законът, не е ли иронично, че великият борец за съдебна реформа се оплете като пате в кълчища. Една елементарна дейност, почти формално дело за регистрация- в България са регистрирани над триста партии – ги препъна, станаха за смях. Тези, които ни оправяха конституцията, не могат да съберат документите си за партията. Великите юристи се оляха в първото си дело.
Сега започва същият натиск, върху ЦИК. Сега ще трябва ЦИК да наруши закона, като допусне за участие една коалиция, която е събрала невалидна подписка. Слави Трифонов го спряха за национален референдум, с два и половина милиона души в подкрепа, но тези галеници на олигархията ще трябва да ги пуснат, с очевидни нарушения. Смелите и красивите извиват ръце, за да им разрешат това, което те самите провалиха.
Ако това е реформата, може само да предполагаме какво ни чака. Или спазваш правилата, които важат за всички, или не, а тогава не можеш да твърдиш, че именно ти се бориш за справедливост и ясни правила. Как всички останали партии се справят с тези изисквания, само за теб са трудни? Как всички успяват да се подготвят навреме, само ти се мотаеш?
Наглост и надменност са отговорите. Тези хора никога, ама никога не са се борили за нищо. Платени дисиденти, които действат по поръчка. С милионите, които взеха и с протекцията на олигарсите, които ги издържат, те не са свикнали да работят, само да говорят. И когато си повярваха, че наистина могат да правят политика, се оказа, че не стават за нищо. Да се провалиш в една рутинна, лесна дейност, която всеки адвокат ще ти обясни за пет минути.
Вместо да се правят на мъченици, да си наемат един юрист, който работи и поне е влизал в съд, за разлика от Христо Иванов. То само с връзките на Прокопиев и медиите им с Огнян Донев не става. Пък и двамата са клиенти на Темида, ако утре наистина ги осъдят, какво ще прави Христо Иванов? Че и Тръмп иска да спира парите, остана само партийната субсидия, а сега ще се окаже, че и тя е под въпрос.
С две думи – знаем, че им е на зор, но и на останалите българи не им е лесно. ЦИК не е работодател, да им осигурява прехраната. Защото битката им е за субсидията, че ако останат без нея, няма вече кой да ги храни.
От Георги Петков
hipotezi.com
