Отиваме към избори за 49-о Народно събрание. ГЕРБ и "Продължаваме промяната" трябва да намерят начин да бъдат заедно. Такъв коментар прави пред "Фокус" Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп“.
Ето какво още казва той:
Изпращаме доста неприятна година и във външнополитически, и в икономически, и във вътрешнополитически план. 2022-ра може да се нарече "годината на правителството на Кирил Петков и след това“. Все пак имаше само едни избори, за разлика от предходната година, когато имаше три парламентарни избора и два тура на президентски избори.
Така че, да, годината може да се раздели условно на две – първото полугодие, доминирано от правителството на Кирил Петков, и следващото полугодие, второто, доминирано от политическа нестабилност. Но боя се, че основният знаменател на тази година, обединяващ и двете полугодия, беше за съжаление войната.
Надявам се България да не е влязла във финансов капан. Това е най-важното. Иначе капан можеше да се окаже и ситуацията с Македония. Благодарение на дълготрайното, сравнително дълготрайното българско вето Френското предложение всъщност съдържаше нелоши за България клаузи. Може би затова и не биваше да се бърза. Продължавам да смятам, че беше грешка от гледна точка на българския интерес вдигането на ветото. И това добро Френско предложение трябваше да има своето време за обясняване пред българите, защото българите останаха с впечатление, че пак България е отстъпила. Затова може би не трябваше да се бърза, иначе предложението беше добро. И за съжаление, оттатък границата се проявиха неприятни процеси.
Казвам "за съжаление“, защото хората от двете страни на границата споделят обща история и няма как да не съжаляваме, когато тази обща история не е повод за събиране, а повод за допълнително разделяне. Така че и там можеше да се окажем в капан. Но по-скоро в момента Скопие е в капан, защото топката е в тяхното поле така да се каже. И разбира се, още един капан има – България остава в капана на чакалнята за "Шенген“. Въпросът е да не стават по-сериозни кризите.
Ако се редуват, не е нещо, което не сме виждали. Както се казва, пак в добрите стари "Фейсбук“ мъдрости – живели сме в криза, не е нещо особено. Извинявам се, но ние сме българи в крайна сметка, оцеляващи същества и преди всичко в последните 30 години сме скачали от криза в криза. Т.е. въобще не сме изнежени и сме, струва ми се, подготвени, макар че може би вече поредицата от кризи носи умора. Та, ако е поредица – ок, обаче ако ескалира, е лошо.
Давам пример: ако се окаже, че политическата криза започне да прилича на криза на демокрацията, т.е. хората да започнат да си казват, че самите партии като институции на гражданското общество, като организации на гражданското общество са неефективни, не тези партии, а партиите въобще, и тогава хората да се размечтаят за други модели на управление. А това е прекият път към едни по-опасни форми на управление. Това – първо. И второ – да не вземат да се размечтаят хората за някакво драстично променяне на правилата на играта, така да се каже. Т.е. сега да решим примерно да си променим Конституцията и т.н., и т.н. То е свързано с първото, което казах, но знаете ли, ние едно правителство не може да направим – какво ни кара да мислим, че Конституцията си можем да променим, т.е. да си рестартираме държавата? Мен ако ме питате, възможно най-малко трябва да мислим за такива неща. Не може при първата възможна по-продължителна криза ние да решаваме, че трябва да преучредим държавността си. Напротив, напротив. Струва ми се, че сегашната Българска конституция дава в лицето на президентската институция нелош буфер за такива ситуации – давам просто пример. Въобще, струва ми се, че една от големите опасности в момента е настоящата политическа криза да прерасне в някаква по-сериозна и още по-лошо – ние да я привидим и съответно да я произведем като някаква посериозна.
Ами да видим дали няма да се случи идеята на Слави Трифонов за референдум за президентска република, но това е само единият вариант на обостряне на ситуацията. Другият вариант на обостряне на ситуацията е някой радикален гражданин да отбележи добър или още по-добър резултат да го кажем така. В такива запушени ситуации отпушването може да дойде на ненадейни, опасни места.
Местните избори са хоризонт за партиите. Не съм сигурен дали са хоризонт за обществото. Като казвам партиите и обществото – неслучайно го правя. Много сериозна става дистанцията между партиите и обществото.
Обществото не е толкова радикализирано, напротив, обществото много благоразумно се сниши. Мисля, че почти няма дори протести, въпреки че има обедняване, въпреки че има икономически несгоди, международна несигурност.
