Борбата за надмощие между бандитските групировки не може да се определя като прилагане на закона, дори ако в нея са въвлечени държавни чиновници. Самото право заедно с конституцията фактически не струват пукнат грош, щом зад тях не стои народът.
Сполетяха ни много неблагополучия – за някои знаем, за останалите тепърва ще има да теглим... Затова вчерашното изказване на Пилота бе одобрено от мнозина. После се стъмни, вятърът разпиля сухи листа и боклуци по градските улици, а на зазоряване заваля сняг. И толкоз. Нима човекът пак излезе на сцената с изтъркания си репертоар: произнася слово с школуван командирски глас и млъква задълго, сякаш очаква нещо?... Ще има да кибичи така, докато получи отзвук – във взетата под наем от колониалната администрация и мафията територия отдавна нищо не се случва! Дума ни той правилните неща – спор няма, ала държавността се пази не с приказки.
А хулиганчето от Банкя се разкряка. Държането му бе непристойно, но дъртият пергишин е разглезен от оказваното внимание, съвсем лудна. Би било редно той вече да дундурка внучетата и да угоява мисирки на двора... Естествено, след като понесе с аверите отговорност за делата си. Ала кой да го озапти? В Бълхария правото е най-вече каприз на семействата, заграбили националните богатства.
Пуйките пък, не ония от къщата, а другите – от позорното събитие край водопровода, си замълчаха – все пак, за да се обидиш на стопанина и да реагираш подобаващо, е нужно да притежаваш достойнство.
Също преди снега щатската посланичка разясни по телевизията вижданията на шефовете си за света и нашето място там. Преразказано накратко: не сме за завиждане. Тук те управляват енергетиката, икономиката, вътрешната и външната политика, а значи - и мафията. Смятат да променят конституцията и законодателството. Като отплата за продажбата ни, може би някой ден ще облекчат визовия си режим за студентите.
Тирадата за великата и българообичаща Америка не даде отговор единствено на въпроса дали вземащото интервюто същество не бе облякло мъжки дрехи по погрешка? Бе противно да се наблюдава как то угодничи на чужденката.
Бледоликата жена, която обича да позира пред камерите, не е фатална сама по себе си... Ала дадената й у нас свобода на действие може да се окаже гибелна за всички ни.
Нещата вървят натам, че скоро няма да разполагаме даже със себе си. И какво да правим? Как какво?! Това, което умеем най-добре – снишаваме се и чакаме нещо! Но да не забравим да обменим левовете в евро или долари – Бай Горан и оная депутатката, как й беше фамилията, не случайно ни го намекнаха наскоро!
Ако липсата на самоуважение и предателството са свързани, то колко ли пъти продаваме със себе си и родината?
Николай Николов
https://pogled.info/
