Пипалата на „ГЕРБ октопода“ Велико Желев – строителство, имоти, коли под наем, земеделие – империя за 8 милиарда

https://svobodnoslovo.eu/politika/pipalata-na-gerb-oktopoda-veliko-zhelev-stroitelstvo-imoti-koli-pod-naem-zemedelie-imperiya-za-8-miliarda/53155 SvobodnoSlovo.eu
Пипалата на „ГЕРБ октопода“ Велико Желев – строителство, имоти, коли под наем, земеделие – империя за 8 милиарда

Зрелищно и показно, в навечерието на предстоящите парламентарни избори, в понеделник вечерта беше задържан Велико Желев. За обикновения гражданин името му не говори почти нищо, за разлика от строителния бранш, където името му значи много- и то не само защото е спечелил и реализирал поръчки за милиарди левове. По неофициална информация империята на „ГЕРБ октопода“ Велико Желев се оценява на около 8 млрд. – на толкова възлизат обществените поръчки, в които са замесени контролирани от него дружества.

Той е арестуван за 72 часа за принуда. Това се случи броени дни, след като строителният министър арх. Иван Шишков направи проверка на Северната скоростна тангента. По думите на Шишков взетите проби показват, че липса една трета от асфалта. Регионалният министър каза още, че с този случай ще се занимава Европейската прокуратура, пише „Медиапул“.

В неделя служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев предупреди публиката да очаква изненади сред имената на разследвани за корупция политици. Уточни, че част от производствата са под наблюдението на Европрокуратурата, когато става въпрос за използването на европейски средства, а други – ще бъдат докладвани на българската прокуратурата. Демерджиев визираше съвместните проверки на МВР и МРРБ, свързани с пътища и магистрали.

Във вторник Районната прокуратура в София обяви, че Велико Желев е задържан и разследван не за калпаво строителство на магистрали и пътища, а заради оплакване на бивш негов служител за побой и принуждаване да подпише документи с невярно съдържание.

Това не е първи случай на разследване срещу Велико Желев. През 2006 г. прокуратурата образува разследване срещу неизвестен извършител заради поръчки раздадени на приближени от Желев фирми, докато е бил начело на тогавашната изпълнителна агенция „Пътища“. Става въпрос за договори с 4 варненски фирми за над 500 млн. лв. за 5 години.

Сигналът е подаден от строителния инженер Михаил Петров, който има 45-годишен опит в пътното строителство. Той твърди, че парите на агенция „Пътища“ не се насочват приоритетно към важни и натоварени пътни обекти, а за ремонти на третокласни пътища, изпълнявани от фирми, контролирани от бившия шеф на пътната агенция Велико Желев, брат му Иван и съпругата му Мая, Пламен Стилиянов и Росен Колелиев.

Преписката отива в Софийската градска прокуратура през лятото на 2006 г. През февруари 2007 г. младши прокурор отказва да образува досъдебно производство. Обвинителят приема, че при възлагането на обществените поръчките не е нарушен законът. Следва жалба и през февруари 2008 г. апелативната прокуратура нарежда да почне разследване. Няма публична информация какво се е случило с това разследване, като най-вероятно то е прекратено.

Пътят на Велико Желев

55-годишният Велико Желев не е един „млад и успял“ бизнесмен, изгрял на небосклона случайно и за кратко. Израства постепенно в строителния бизнес.

Завършва „Икономика на търговията“ в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов. След което професионалната му кариера започва в БKC – Bapнa, минaва пpeз oбщинcĸaтa aдминиcтpaция и тepитopиaлнaтa дaнъчнa диpeĸция, за да израсне до упpaвитeл нa варненското oбщинcĸo пpeдпpиятиe „Инжcтpoй“.

Междувременно продължава да учи. Става магистър по „Строителство на сгради и съоръжения“ от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и магистър по „Индустриален мениджмънт“ от Техническия университет във Варна.

Звездата му изгрява по време на правителството на НДСВ и ДПС. През 2001 г. става директор на Областното пътно управление във Варна. Две години по-късно – през 2003 г. вече е изтеглен в София, където става съветник на тогавашния министър на регионалното развитие Валентин Церовски, който днес е покойник. На 9 април 2004 г. той назначава Желев за заместник-директор на изпълнителна агенция „Пътища“, а година по-късно – през юли 2005 г. го прави и началник.

Освободен е от поста на 22 декември 2005 г. от тогавашния министър на регионалното развитие Асен Гагаузов (БСП), който на негово място назначава Веселин Георгиев, станал известен със случая „Батко и братко“, довел до спиране на еврофондовете за България.

По времето, когато Велико Желев е на ръководни позиции в пътната агенция – периода 2001 – 2005 г., са сключени около 150 договора за над 500 млн. лв. с четири варненски фирми, една от които е „Хидрострой“, която се управлява от съпругата му Мая, сочи публикация в „24 часа“. По случая има образувано дело срещу неизвестен извършител, което приключва безславно.

Десет месеца Велико Желев е бил съветник и на строителния министър Асен Гагаузов. От 5 октомври 2007 г. до 5 август 2008 г. той е имал договор за 10 320 лв., но нито лев от тази не му е бил платен, според отговор на МРРБ.

След напускане на държавната служба Желев поема ръководството на „Хидрострой“, а през есента на 2008 г. става и изпълнителен директор на браншова камара „Пътища“ с 4-годишен мандат. Изпълнителен директор на „Хидрострой“ вече е Николай Пашов, който е и общински съветник от ГЕРБ във Варна.

Следва серия от нови спечелени обществени поръчки от общини във Варненския регион, свързани с ремонт на улици и пътища, поддържането им, благоустрояване, строителство на сгради.

„Хидрострой“ – перлата в короната

Постепенно Варна отеснява за строителния предприемач и през 2010 г. той открива офиси в София и Бургас. Започва да печели обществени поръчки за водна и пътна инфраструктура, сред които обходът на Габрово, който е по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. Това е първият му голям строителен обект за над 92 млн. лева. Следва Северната скоростна тангента – 16.5 км за 180 млн. лв., която е изградена за рекордно кратко време – за около година през 2015 г., за да се спаси европейското финансиране.

Година по-късно – през 2016 г. „Хидрострой“ придобива „Водстрой 98“ АД и така се ражда новият строителен гигант, който успешно се изправя срещу мастодонтите „Главболгарстрой“ и „Трейс Груп Холд“.

Бойко Борисов проверява ремонта на Двореца на спорта във Варна през 2015 г. Ремонтът се прави от любимата на ГЕРБ „Хидрострой“ на Велико Желев (с жълтата жилетка)

Следва реализация на нови големи държавни проекти за милиони като основния ремонт на зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна, изграждането на новия булевард „Васил Левски“ във Варна с „елипсовидното кръгово“ за над 100 милиона лева, което се наводни след първия проливен дъжд.

След проваления търг за доизграждането на магистрала „Хемус“, след който тогавашният премиер Бойко Борисов преживя „катарзис“,  „Хидрострой“ печели изграждането на участък от аутобана след обществена поръчка. Става въпрос за 10-километровия участък между пътните възли „Ябланица“ и „Боаза“ за 55 млн. лв. без ДДС, който бе пуснат в експлоатация през 2019 г.

Успоредно с изграждането на магистрали „Хидрострой“ строи жилища във Варна и София, ремонтира хотел „Астория“ в Златни пясъци, където притежава акции, изгражда пречиствателни станции за отпадни води в Златни пясъци и във Видин, ремонтира пътища.

„Хидрострой“ е и сред доставчиците на материали и техника за доизграждането на магистрала „Хемус“ по инхаус поръчките, възложени от последния кабинет на Бойко Борисов. В момента компанията строи участъка след пътен възел „Боаза“ и има подписани договори за лот 8, чието строителство все още не е започнало.

Така бавно и постепенно от регионална компания през 2021 г. „Хидрострой“ се превръща в такава с оборот от над 331 милиона лева при 272 млн. лева година по-рано, сочи финансовият отчет на дружеството. Печалбата му обаче намалява от 21 млн. лева през 2020 г. до 16.8 млн. лв. през 2021 г.

Разрастването на империята

Успоредно с увеличаването на строителните обеми на „Хидрострой“ растат и поръчките за останалите строителни компании под крилото на Велико Желев.

Преименуваната на ВДХ „Водстрой 98“ печели търга за ремонта на трасето на трамвай №5 в София за над 40 млн. лева. Финансирането е от оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и трябва да приключи до края на 2023 г.

Дружеството е и сред инхаус строителите на магистрала „Хемус“. През последните три години приходите от дейността му достигат 67 млн. лв. през 2021 г., което му отрежда 27-ма позиция в класацията на „Капитал 100“.

ВДХ е заложена в Българската банка за развитие заради теглен заем. Финансовият отчет показва, че той се обслужва и към края на 2021 г. дългът възлиза на близо 11 млн. лева, които трябва да бъдат погасени до края на юли 2026 г.

Велико Желев придобива акции и в още две големи регионални пътни компании. Едната е „Пътни строежи Велико Търново“, в която има 34% дял чрез фирмата си „Райстрой“ ЕООД. Останалите са собственост на „ИГ Холдинг“ на Григор Иванов. „Пътни строежи Велико Търново“ отговаря за пътните и уличните ремонти в редица общини в областта.

Дружеството е и сред получилите аванси за изграждането на „Хемус“ за участъка между пътен възел „Каленик“ и пътен възел „Плевен“. В Търговския регистър все още не е публикуван финансовия му отчет за 2021 г., но за предишната оборотът му е бил около 60 млн. лв., а печалбата му възлиза на 4.4 млн. лв.

Велико Желев има акции и в „Пътстрой Бургас“, която преименува на „Пътстрой ВДХ“. Дружеството изгражда т.нар. „пътен тромпет“ на Бургас. Близо 5-километровият обходен път на града в посока Слънчев бряг струва 57 млн. лв. с ДДС и трябва да е готов за Лято 2023.

Както е известно, апетитът идва с яденото и амбицията на Велико Желев е да излезе извън пределите на страните. По тази причина „Хидрострой“ и ВДХ имат вече открити офиси в Скопие, Северна Македония, играят и на търгове в Румъния.

Имоти и земеделие

Велико Желев е собственик или участва в управлението на десетки компании и консорциуми не само в строителния бранш, но и в сферата на недвижимите имоти, консултантския бизнес, отдавна на автомобили под наем и дори в земеделието, показва справка в Търговския регистър.

През ноември 2020 г., чрез дружеството си „Мавели“, Велико Желев купи една от забележителните сгради на стара София – централата на ДЗИ на бул. „Цар Освободител“ №6 срещу 10.85 милиона евро от вдовицата на убития бизнесмен Емил Кюлев – Весела. Днес тази сграда е централен офис на „Хидрострой“ и именно в нея бизнесменът беше задържан за 24 часа в понеделник вечерта.

Чрез дружеството „Май Хоум 1 Инвест“ ООД Велико Желев е собственик на земеделска земя, която през последните години отдава под аренда. Иначе предметът на фирмата е зърнопроизводство и земеделие. За 2020 г. и 2021 г. компанията обаче е на загуба от около 100 хиляди лева, според финансовия ѝ отчет.

В строителния бранш се твърди, че Велико Желев има дялове и в още три големи строителни фирми, които набраха мощ през втория и третия мандат на Бойко Борисов. Става въпрос за дружествата „Битумина Гмбх“, хасковската „АБ“ и „Инфра експерт“, пише „Капитал“.

Справка в Търговския регистър показва, че Велико Желев не е сред собствениците на тези компании и самият той отрича да има нещо общо с тях. Причината да го свързват с тях, е че част от управителите на компаниите преди това са били от фирми на Велико Желев.

Палатът на Велико Желев на морския бряг край Варна, снимка: БГНЕС

Най-голямата поръчка от трите фирми взе „Инфра строй“, която в обединение със съдружника му Григор Иванов и още няколко компании, спечели участък от изграждането на магистралата „Русе – Велико Търново“ за 1 милиард лева с ДДС. Същият консорциум изгради и участък от магистрала „Хемус“ между пътните възли „Буховци“ и „Белокопитово“, който бе пуснат в експлоатация през миналата година след 2-годишно закъснение.

„Битумина Гмбх“ пък купи над 12 дка до парка „Заимов“ срещу 23 млн. лв. три месеца след като взе аванс над 80 млн. лв. от „Автомагистрали“. На парцела в момента се строи жилищен комплекс Teatralna Park Residence.

Хасковската компания „АБ“ е в обединението, което модернизираше железния път София – Елин Пелин за 120 млн. лв. без ДДС със средства по механизма „Свързана Европа“.

Реконструкцията на 23-километровия железен път започна през 2016 г., но заради слабото изпълнение договорът беше прекратен през май 2022 г. от тогавашния транспортен министър Николай Събев.

Колко дълго ще продължи филмът за един „велик и жилав“, както иносказателно се изрази бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който изнесъл 21 милиона от авансите за магистрала „Хемус“ към Дубай, предстои да видим.

narod.bg

1 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.