Уважаеми Господин Борисов,
пише Ви една сънародничка. Впечатлена съм от Вашите уверения за вярата Ви в Господ. Но с постъпките си показвате, че не е така. Благосклонността Ви към Църквата е похвална, но няма да Ви се впише като заслуга, защото не следвате пътя, който Господ е отредил за България.
Господин Борисов, от делата Ви като политически лидер останах с впечатлението, че не познавате Господното Призвание към българския народ, дадено чрез Учителя. Как иначе може да се кръстите, а да не зачитате Господната воля? Господ е този, който се обръща с това Призвание към нас. И в Библията Той се е явявал като Ангел на Завета Господен, а самите думи в това Призвание са потвърждението. То се отнася за „Последното време”, в вече което навлязохме.
Господин Борисов, не съм аз тази, която ще Ви дава съвет дали да го прочетете, а най-малкото, какъв извод да извлечете, ако въобще благоволите да направите това. Един истински вярващ знае много добре, какво означава да не се спази Господната воля! Който не служи на Господ, служи на другите сили. Дали ние вярваме в това или не, е без значение, защото Истината е само една: Господната! Какво значение има да запазим нашия живот (тялото, службата, богатството…) в този свят, ако загубим душата си за вечния живот в другия свят?
Емилия Екерман
ИвайлоК
1 year before
Хубаво написано. Обаче, съдейки по фамилията на авторката, тя би могла да го напише и на друг език, не непременно български. Защото обектът на нейните слова и от български, и от ...ски - еднакво малко ще отбере от тях. В тази връзка си спомних си за кладенчовата вода и тези, на които я дават. И още нещо - по-полека с главно "В" на клавиатурата. И с 2-ро лице мн. число на местоимението "аз". За всеки влак си има пътници, но и за всеки пътник си има местоимения.
Коментирай