Плевнелиев пак в ефир и пак на ръба между политиката и пародията

Плевнелиев отново на екран и отново в ролята на телевизионния политик

Росен Плевнелиев отново се появи в телевизионния ефир. Този път бившият президент беше гост в „Лице в лице“ по bTV, където коментира българската външна политика, ситуацията около Украйна, управлението на страната и други актуални теми.

И, разбира се, Плевнелиев отново беше категоричен. Според него правителството е допуснало тежки грешки, които могат да доведат България до международна изолация. Думите му, както обикновено, бяха поднесени с драматичния тон, който отдавна се е превърнал в запазена марка на телевизионните му участия.

Но има нещо, което телевизиите сякаш постоянно забравят.

Плевнелиев вече не е президент. Той е бивш държавен глава, който има право на мнение, както всеки друг бивш политик. Но защо всяко негово появяване трябва да бъде представяно като пристигането на някакъв политически пророк, който ще обясни на зрителите накъде върви България?

Особено когато самият му публичен образ отдавна е дал достатъчно материал за политическа сатира.

Нека си припомним „ирландската пастирка“. През 2011 г., малко преди да стане президент, Плевнелиев разказа в телевизионното предаване „Търси се“, че според компютърен софтуер в предишния си живот е бил жена – ирландска пастирка, живяла през XVIII век. Историята беше разказана от самия него и остана трайно в публичната му биография.

И точно тук се ражда парадоксът.

Човекът, превърнал се в „ирландската пастирка“ на българската политика, днес от телевизионния екран раздава оценки за държавата, политиците и бъдещето на България.

За едни това е сериозен политически коментатор. За други – телевизионен персонаж, който трудно може да бъде възприеман без усмивка.

И това е големият проблем на Плевнелиев като публична фигура – границата между политически анализ и телевизионна пародия отдавна е станала твърде тънка.

Плевнелиев е пародия и на политик, и на мъж – поне такова впечатление оставя у част от публиката, която следи неговите телевизионни изяви. Това е оценка за публичния му образ, а не твърдение за личния му живот.

И когато човек се превърне в персонаж, който мнозина гледат не толкова заради политическите му аргументи, колкото заради следващата реплика, телевизиите би трябвало да се замислят дали не го превръщат самите те в карикатура.

Защото Плевнелиев очевидно има какво да каже. Въпросът е защо всеки път трябва да го казва от телевизионния екран и защо зрителят трябва да го приема като последна инстанция.

Телевизиите могат да канят когото поискат. Но ако ще превръщат бившия президент в постоянен вечерен коментатор, поне да не забравят, че публиката също има памет.

А накрая остава един съвсем практически въпрос: не е ли време телевизиите да намалят малко вечерните участия на Плевнелиев?

Все пак хората вечерят.

А прекалено много политическа пародия по време на вечеря може да се окаже неприятна за стомаха.